Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса срещу решение 203 от 20.06.2019 г. по в. т.д.№269/2019 г. на АС Пловдив, поправено с решение за поправка на допусната очевидна фактическа грешка №257 от 01.08.2019 г. по същото дело. С обжалваното решение е потвърдено решение №37 от 06.03.2019 г. по т. д.№23/2018 г. на ОС Кърджали, с което Национална здравноосигурителна каса е осъдена да заплати на „МБАЛ Д-р С. Р” ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 59 от ЗЗО сумата 72 793 лв., от които сума в размер на 39 046 лв., дължима за месец март 2015 г. по Договор №090233/26.02.2015 г. и фактура №0000010751/15.01.2018 г., платима през месец април 2015 г. и сума в размер на 33 747 лв., дължима за месец април 2015 г. по Договор №090233/26.02.2015 г. и фактура №0000010752/15.01.2018 г., платима през месец май 2015 г., ведно със законната лихва върху сумата от деня на завеждане на исковата молба – 29.03.2018 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли да са налице ограничения в заплащанията на лечебните заведения съобразно ЗБНЗОК и решенията противоречат ли на решение №2 от 22.02.20107 г. по к. д.№12/2006 г. на КС на РБ. 2. Законосъобразно ли е определянето на стойности за заплащане от страна на НЗОК в договорите на лечебните заведения за болнична помощ, предвид КРБ, ЗБНЗОК за съответната година и ЗЗО. 3.На кой закон противоречат нормите на договорите, с които се определят стойности за заплащане от НЗОК. Поддържа се, че първият въпрос е разрешен в противоречие с решение №2 от 22.07.2002 г. по конституционно дело №12 от 2006 г. по описа на КС на РБ, а спрямо втори и трети – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация – „МБАЛ Д-р С. Р” ЕООД, заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че основният спорен по делото въпрос е, дължат ли се претендираните суми, с оглед обстоятелството, че общата им стойност надвишава стойностите, които са били договорени за плащане в Приложение №2 към процесния договор. Посочил е, че в разпоредбата на чл. 32, ал. 13, т. 6 от договора е било предвидено, че възложителят НЗОК не дължи плащане, ако болницата е извършвала „дейност, надвишаваща стойността по чл. 42“, а това е „размерът на определените стойности, посочени в Приложение № 2 /чл. 42, ал. 1/, т. е., за да бъде платена, извършената и отчетена дейност по клинични пътеки би трябвало да е в рамките на стойностите, посочени в Приложение № 2. Установил е, че с разпоредбата на чл. 40 от договора, изменен с допълнително споразумение №3 от 07.04.2015 г., е било предвидено, че „изпълнителят не може да отчита с финансово-отчетни документи дейности, лекарствени продукти и медицински изделия на стойност, надвишаваща стойностите за съответния месец в Приложение № 2 и при достигане на съответните месечни стойности, водещи до липса на капацитет за хоспитализации, с изключение на случаите на спешна диагностика и лечение, изпълнителят „формира листа на чакащите съгласно чл. 22 от Наредба за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ“. Счел е, че съгласно чл. 52 от Конституцията и чл. 2, чл. 4, чл. 35 от ЗЗО на задължително здравноосигурените лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и съответното лечебно заведение, е предоставен не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на тези дейности, като НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител, а в бюджета за съответната година е задължително да има резерв за непредвидени и неотложни разходи, средствата от който се разходват за заплащане на разходи в случай на значителни отклонения от равномерното разходване на бюджетните средства, в който смисъл е и чл. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г. - решенията за корекция на стойностите и използване на средствата от резерва са изцяло и единствено в компетенциите на НЗОК и се вземат от Надзорния съвет, съобразно приети от него правила – чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г. Изложил е съображения, че изпълнителите на болнична медицинска помощ – и по закон, и съгласно договора, нямат право да откажат предоставянето й в рамките на гарантирания пакет на избралите ги здравноосигурени лица на каквото и да е основание, в това число и поради изчерпване на средствата от разпределените им лимитирани бюджети. Счел е, че разходването на бюджета в един по ранен момент не лишава зравноосигурените лица от правото им да ползват гарантирания от закона, чрез бюджета на НЗОК, пакет болнична медицинска дейност чрез обявен свободен избор на болница изпълнител, нито е основание, освобождаващо изпълнителя от задължението му да оказва тази помощ. В този смисъл е достигнал до извод, че не е налице неизпълнение на индивидуалния договор от страна на ищеца, относно оказаната медицинска помощ в превишение на установените месечни, респ. тримесечни цени и изобщо на бюджетната рамка за съответната година, а с превишението на тези стойности болницата не е надхвърлила обема на възложената й работа, доколкото не НЗОК, а здравноосигуреното лице е с безусловно признато му от закона право на свободен избор на изпълнител. Изразил е становище, че превишените стойности на надлежно оказаната от изпълнителя болнична медицинска помощ не могат да останат и не е предвидено да останат неразплатени - напротив, за заплащането са били предвидени средства /общо в размер на сумата 301 898 000 лева/ от резерва по бюджета на НЗОК, включително за „непредвидени и неотложни разходи“ /чл. 1, ал. 2, т. 1.4. от ЗБ на НЗОК за 2015 г./, за което НС на НЗОК е следвало да вземе съответните решения по чл. 4, ал. 4 ЗБ на НЗОК за 2015 г., като при доказана невъзможност е нямало пречка, това да стане в рамките на бюджета на НЗОК и за следващи години. Изложил е съображения, че оказаната медицинска дейност е била от категорията на гарантираните и за нея задължително е следвало да има бюджетно предвиждане за плащане, при това в рамките на финансовата 2015 г., поради което нарушението на чл. 21, т. 4 от Методиката – невключването на пациентите в листата на чакащите – не обосновава извод за недължимост на плащането въобще, тъй като нуждаещите се здравноосигурени лица, на които болничната помощ е била престирана, биха я получили през същия месец, ако изберат друго болнично заведение, ненадхвърлило лимита за хоспитализации, или в съответния по-късен момент, но отново в рамките на същата 2015 г. – ако бяха включени в листата на чакащите по чл. 21 т. 4 от Методиката. И в двата случая обаче, се дължи плащане от бюджета на НЗОК за 2015 г., тъй като извършените от изпълнителя дейности са били в обхвата на гарантирания на здравноосигурените лица пакет здравни дейности, а възложителят НЗОК е разполагал с възможността по чл. 26, ал. 2 от ЗЗО и чл. 4, ал. 4 от ЗБ на НЗОК за 2015 г. Посочил е и факта, че в договора не е предвидена възможност, след изчерпване на предварително определените стойности на лечебните дейности, финансирани от НЗОК, болницата да прекрати или да откаже извършването на възложените и дейности, като изрично е въведено изискване, ищецът, в качеството му на изпълнител, постоянно да осигурява договорената болнична медицинска помощ на здравно осигурени лица /чл. 5 от договора – т. 1, т. 3, т. 5, т. 8, и особено т. 9, изискваща „непрекъснато 24-часово изпълнение на лечебната дейност по медицински специалности, съгласно разрешението за осъществяване на лечебна дейност“, както и т. 10, забраняваща искането на допълнително заплащане от посочените лица, независимо от това, дали предоставеният от НЗОК месечен лимит е бил изчерпан или не/, от което следва и извод, че стойността на всяка доказано извършена лечебна дейност по Приложение №2 на договора, следва да бъде заплатена от възложителя.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Спрямо формулираните от касатора въпроси не се установява наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Същите са поставени твърде общо и доколкото изобщо кореспондират с решаващите изводи на въззивния съд, с тях по същество се оспорва изразеното от съда становище за дължимост на сумите за извършени дейности по сключен през 2015 г., на основание чл. 59 от ЗЗО, договор между НЗОК и лечебно заведение – изпълнител на болнична медицинска помощ, чиято стойност е над определените в Приложение №2 към този договор, стойности /лимити/ за дейностите за съответен месец. Т.е. отговорът на тези въпроси предполага проверка на правилността на направените изводи /каквато не може да бъде осъществена в настоящия стадий по селекция на жалбата/, поради което и при липсата на общото основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. От друга страна спрямо посочените въпроси не се установява наличие и на поддържаните от касатора селективни основания - в решението на Конституционния съд е даден отговор на въпроса дали нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закон за бюджета на НОЗК за 2007 г. са противоконституционни, но не и на въпроса дали извършените от лечебните заведения медицински дейности, надхвърлящи определения лимит, подлежат на заплащане, а касаторът не е обосновал и релевантността на втори и трети от въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото, с оглед задължителните указания на т. 4 от ТР №1/19.02.2010 г. по т. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изхода на спора, касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение 203 от 20.06.2019 г. по в. т.д.№269/2019 г. на АС Пловдив, поправено с решение за поправка на допусната очевидна фактическа грешка №257 от 01.08.2019 г. по същото дело.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса,[ЕИК] да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р С. Р” ЕООД,[ЕИК], сумата от 1 200 лв. разноски пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.