Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата А. С. Т., чрез адв. Н. Д. срещу решение № 2726/09.12.2019г. по в. гр. дело № 3188/2019 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 2122/09.05.2019 г. по гр. дело № 116/2018 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен иска на А. С. Т. за признаване за установено, че Ю. Ю. К. й дължи по запис на заповед от 27.01.2017 г. сумата от 48 750 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 10 ГПК отм.. 04.2018 г. до окончателното изплащане на главницата, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 762/30.04.2018 г. по ч. гр. дело № 488/2018 г. на Районен съд гр.Петрич и е отхвърлен иска на А. С. Т. да бъде осъдена Ю. Ю. К. да й заплати разноските за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по ч. гр. дело № 488/2018 г. на РС гр.Петрич. Поддържаните основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 1 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи.

В изложението е формулиран правният въпрос: Допустимо ли е да се доказва връзката между каузалното правоотношение и записа на заповед, който е издаден във връзка с него, със свидетелски показания без съгласието на кредитора, когато се касае за договори на стойност над 5000 лв., т. е.тази връзка попада ли под забраната на разпоредбата на чл. 164 ГПК.

Ответницата по касационната жалба Ю. Ю. К., чрез адв.Г. К. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос и за неоснователност на касационната жалба по същество.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК. Ищцата – сега жалбоподател А. Т. е предявила иск срещу Ю. Ю. К. за признаване за установено по отношение на ответницата, че последната дължи на ищцата сумата 48 750 лв. на основание запис на заповед, издаден на 27.01.2017 г. от Ю. К., която безусловно и неотменно се задължила срещу представяне на този запис на заповед да плати на ищцата сумата 48 750 лв., като сумата е платима в [населено място], [улица], ап. 3 без протест и без разноски при предявяване за плащане. Записът на заповед е предявен за плащане на 27.01.2017 г.

Въз основа на посочения документ и по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от заявителя А. Т. срещу длъжника Ю. К. е образувано ч. гр. дело № 488/2018 г. на Петричкия районен съд. В производството по посоченото дело е издадена срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 762/30.04.2018 г., с която е разпоредено длъжникът Ю. К. да заплати на заявителя А. Т. сумата 48 750 лв., представляваща дължимо и непогасено задължение, възникнало на основание запис на заповед, издаден на 27.01.2017 г. от Ю. К., ведно със законната лихва от 26.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и направените разноски в размер на 975 лв.Със заповедта е допуснато незабавно изпълнение на заповедта. Издаден е изпълнителен лист за посочените суми.

Срещу заповедта е подадено възражение от длъжника К. на 11.05.2018 г., която въвела съществуващо между страните каузално правоотношение по договор за съвместна дейност от 27.01.2015 г.

Въззивният съд е приел, че предметът на иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Приел е също, че подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Според въззивния съд ако длъжника не направи възражение за наличието на възникнало каузално правоотношение между страните, във връзка с което е издаден съответния запис на заповед съдът извършва формална проверка дали ценната книга съдържа всички установени от закона реквизити и дали обективира подлежащо на изпълнение вземане. Ако такова възражение бъде направено от длъжника, тогава в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото тези възражения имат значение за евентуалното погасяване на вземането по записа на заповед.

Прието е, че с отговора на исковата молба е направено възражение от ответницата, че между страните по делото е бил сключен Договор за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност, по силата на който насрещната страна като инвеститор е предоставила сумата от 25 000 евро, с която е следвало да се закупят 25 крави и 25 телета. Процесният запис на заповед е бил издаден във връзка с това правоотношение, като е имал за цел да обезпечи вземането на инвеститора. Приел е, че това възражение е било оспорено от поемателя по записа на заповед, който до приключване на първото по делото съдебно заседание не е въвел твърдения за друго каузално правоотношение, с което записа на заповед се намира във връзка.

Съдът е приел, че в случая връзката между договор за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност и издадения от ответника Ю. К. запис на заповед се установява от показанията на свидетеля К.. Преценени са за неоснователни доводите на ищцата, че е недопустимо установяването на връзката между каузалното правоотношение и записа на заповед, който е издаден във връзка с него със свидетелски показания без съгласие на кредитора. Прието е, че посочената връзка може на общо основание да се установява с всички допустими доказателствени средства, тъй като не попада под забраната на разпоредбата на чл. 164 ГПК – не се установява имуществен договор между страните на стойност над 5000 лв., не се установява погасяване на задължение, което е установено с писмен акт, не се оспорва съдържанието на договор, който е подписан от страната, която е предприела оспорването.

Прието е за установено от показанията на свидетеля, че инвестираната от ищцата А. Т. сума за закупуването на 25 крави и 25 телета е била предоставена на няколко пъти. Прието е също, че тъй като плащането е било в брой, а не по банков път инвеститорът е поискал да бъде издадена и запис на заповед, която да гарантира неговото вземане. Поради това са били съставени и подписани два документа - договора за съвместна дейност и записа на заповед. Отчетено е, че свидетелят е съпруг на ответницата и страна по договора, поради което показанията му са преценени по реда на чл. 172 ГПК. Тези показания са възприети от съда, поради наличие на идентитет между стойността на инвестираната сума от 25 000 евро и тази по записа на заповед, както и поради факта, че по делото не е установено друго правоотношение между страните, във връзка с което да е издадена ценната книга.

Съдът е приел, че страните по делото са обвързани от действието на валиден двустранен договор, който не е прекратен до приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Приел е също, че не е установено съглашението да е било прекратено на уговорените от страните основания: чрез едностранно изявление на инвеститора, продължително, постоянно неизпълнение на задълженията на една от страните, по взаимно съгласие и във връзка с форсмажорни обстоятелства. С оглед на това е изведен извод, че в полза на инвеститора не е възникнало вземане за връщане на платената по договора инвестиция, което вземане се обезпечава с издадения запис на заповед. Прието е, че не следва да се обсъждат оплакванията, които са свързани с осъщественото от изпълнителя частично изпълнение на задължението му за заплащане на част от реализираната печалба, тъй като същото няма отношение към главното вземане на инвеститора.

Прието е, че в случая се касае за двустранен и възмезден договор, по силата на който инвеститора има право да получи част от реализираната печалба, както и сумата, която е вложил в съвместната дейност след прекратяване на договора. Прието е също, че това не променя крайния извод за неоснователност на предявения иск. Съдът е приел, че не следва да обсъжда оплакването за нищожност на договор за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност, поради това, че такова възражение не е било направено от ищцата в предвидените от закона срокове. Съобразено е, че при основателност на това възражение следва извод за липса на валидно каузално правоотношение, във връзка с което да е издаден записа на заповед, което обуславя неоснователност на иска, който се основава на менителничния ефект.

При тези съображения е формиран краен извод за неоснователност на предявения иск.

По правния въпрос:

Не следва да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения въпрос от изложението. Жалбоподателката не е обосновала наличието на допълнителното основание по чл. 280, ал. 1т. 3 ГПК, а именно не е посочила какво е значението на поставения правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Точното прилагане на закона по смисъла на посочената разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато жалбоподателката не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, на каквато липсва позоваване. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по конкретен материално правен или процесуално правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая не се установяват. По поставения въпрос, касаещ приложението на разпоредбите на чл. 164 ГПК не е налице непълнота или неяснота в правната уредба, не се налага изоставяне на едно тълкуване на закона, за да се възприеме друго и съществува последователна и обилна задължителна съдебна практика.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на решение № 2726/09.12.2019 г. по в. гр. дело № 3188/2019 г. на Софийски апелативен съд по касационна жалба вх. № 1657/31.01.2020 г., подадена от ищцата А. С. Т., [населено място],[жк], [жилищен адрес] чрез адв. Н. Д., съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 2, офис 27, чрез адв. Н. Д..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: