Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДН-Авто” ООД (н.) –гр.София, срещу решение №362 от 13.02.2019г., постановено по в. гр. д.№4416/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО, с което е потвърдено разпореждане №181/01.06.2015г. по ч. т.д.№77/2015г. на Софийски окръжен съд.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав не е обсъдил задълбочено и в цялост аргументите, изложени във въззивната жалба, поради което е достигнал до неправилния извод, че са налице предпоставките, предвидени в Регламент (ЕО) №805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за издаване на изпълнителен лист в полза на немското дружество „Цет Еф Фридрихсхафен” АГ. Според касатора представеното от молителя удостоверение за европейско изпълнително основание (УЕИО) не е автентично и няма доказателствената сила на документ за безспорно вземане, тъй като не отговаря на всички, изчерпателно изброени в Регламента условия. Отделно се сочи, че българското дружество не е било точно и коректно уведомено за производството пред Окръжния съд Швайнфурт, с което са били нарушени изискванията на чл. 6 и 7 от Регламента. Излагат се доводи, че производството по чл. 624, ал. 1 ГПК е следвало да бъде прекратено от въззивния съд с оглед факта, че процесното вземане е прието в производството по несъстоятелност на „ДН-Авто” ООД (н.), както и че заведеното ч. т.д.№77/2015г. на СОС се явява второ поред дело, след образуваното предходно производство през 2013г. пред СГС за издаване на изпълнителен лист. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне на молбата на „Цет Еф Фридрихсхафен” АГ за издаване на изпълнителен лист с присъждане в полза на касатора на направените разноски по делото.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулиран следните правни въпроси:

1. „Ако процесното вземане е включено от съда по несъстоятелността в списъка на приетите вземания по реда на чл. 692 ТЗ, следва ли да се прекрати производството по издаване на изпълнителен лист по чл. 624 ГПК?”. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение №483/11.07.2014г. по ч. т.д.№1827/2014г., ІІ т. о.

2. „Може ли взискателят да образува второ последващо производство по реда на чл. 624 ГПК, макар и в друг съд, или то подлежи на прекратяване?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с постановките в решение №229/24.10.2012г. по гр. д.№279/2012г. на ВКС, ІІ г. о.

3. „Ако констатира непопълнени релевантни факти и обстоятелства, съобразно Приложение №1 към Регламент (ЕО) №805/2004 в представеното пред него УЕИО българският съд следва ли да откаже издаването на изпълнителен лист или може да опита да извлече тези факти и обстоятелства от евентуално приложеното съдебно решение или други документи?”. Според касатора въззивното решение е постановено в противоречие с решение на СЕС от 14.12.2017г. по дело С-66/17 и решение на СЕС от 09.03.2017г. по дело С-485/15.

4, „Следи ли съдът служебно за своята компетентност при издаване на изпълнителен лист по специалния ред на чл. 624 ГПК?. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение №178/25.06.2014г. по гр. д. №5094/2013г. на ВКС, ІV г. о.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на касационната жалба от „Цет Еф Фридрихсхафен” АГ – [населено място], ФР Германия, в който се поддържа, че касационната жалба е недопустима поради липсата на правен интерес за „ДН-Авто” ООД (н.) да обжалва въззивното решение с оглед обстоятелството, че процесното вземане е прието в производството по несъстоятелност по смисъла на чл. 693 ТЗ. Отделно се твърди, че не са налице инвокираните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора.

С обжалваното пред касационната инстанция решение въззивният състав от САС е потвърдил разпореждане №181/01.06.2015г. по ч. т.д. №77/2015г. на Софийски окръжен съд, с което е постановено издаване на изпълнителен лист в полза молителя „Цет Еф Фридрихсхафен” АГ от [населено място], ФР Германия, срещу длъжника „ДН-Авто” ООД от [населено място], по влязлото в сила решение, постановено на 23.10.2012г. по дело №5 О 3/12 на Окръжен съд –Швайнфурт. Първоинстанционният съд е допуснал издаването на изпълнителен лист, приемайки че е компетентен да се произнесе по молбата с правно основание чл. 624, ал. 1 ГПК (в редакцията към 2015г.), както и че с молбата са били представени всички необходими доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 20, пар. 2, б.”а”, б„б” и б„в” от Регламент (ЕО) №805/2004 на ЕП и на Съвета от 21.04.2004г.

Въззивният съд е посочил, че по делото е представен заверен превод от неприсъствено съдебно решение по дело №5 О 3/12 на Окръжен съд –Швайнфурт, влязло в сила на 26.04.2013г., с ищец по делото „Цет Еф Фридрихсхафен” АГ и ответник „ДН-Авто” ООД, като в решението е отразено, че то подлежи на предварително изпълнение съобразно §708 т. 2 от BGB (Германския граждански законник). Въззивният състав е акцентирал върху следните факти, удостоверени в мотивите на решението на съда по произход, а именно: 1.) че към делото е приложена обратна разписка, удостоверяваща получаването на исковата молба от ответника и определението на съда от 16.03.2012г., 2.) че немският съдът е посочил, че няма удостоверена дата на връчването, но съгласно §189 от BGB пороците на връчване са били отстранени, тъй като приложеното писмо от 03.09.2012г., свидетелства, че преди тази дата дружеството-ответник е било уведомено за провежданата процедура и 3.) че липсата на изразена позиция от ответника по иска е обосновало постановяването на неприсъствено решение. Въззивният състав е посочил, че във въззивната жалба липсват доводи за накърнена процедура, обосноваващи постановяване от немския съд на неприсъствено, вместо на присъствено решение, и поради това този аргумент, като бланкетен не подлежи на обсъждане. Според състава допускащият изпълнението съд не може да прави инстанционен контрол на постановеното и влязло в сила чуждестранно съдебно решение.

За да потвърди обжалваното разпореждане въззивният състав е приел, че нито един от доводите на жалбоподателя не обосновава неправилност на постановеното разпореждане за издаване на изпълнителен лист. Съдът е отразил, че по делото е приложено необходимото удостоверение за европейско изпълнително основание. Посочил е, че действително в него не е попълнена т. 10, но съобразно визирания Регламент, на който съдът основава обжалваното разпореждане, тази точка се попълва само при потребителски договори, какъвто не е настоящия спор, който произтича от търговско правоотношение между страните, свързано с доставка на авточасти и липса на насрещно плащане.. Въззивният състав е посочил, че според т. 12 призовка се връчва тогава, когато това се изисква от закона на съда по произход, но в конкретния случай удостоверилият процедурата съд е преценил, че приложемият процесуален закон, не изисква връчване на призовка. Съдът е приел за неоснователно и оплакването на въззивника, свързано с непопълване от съда по произход на т. 13 от УЕИО, посочвайки, че в случая липсват отклонения от процедурните стандарти и тази точка не подлежи на попълване. Съдът е акцентирал и върху факта, че в УЕИО е удостоверено, че длъжникът е получил документа като липсват доказателства в обратна насока.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Преюдициален въпрос за преценката за наличие на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, е въпросът за допустимостта на касационната жалба. Настоящият състав споделя възражението в отговора на касационната жалба на „Цет Еф Фридрихсхафен” АГ за нейната недопустимост по следните съображения:

От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се установява, че изпълнителният лист за процесното вземане на „Цет Еф Фридрихсхафен” АГ е издаден по реда на чл. 624 ГПК от Софийски окръжен съд с разпореждането от 01.06.2015г. по ч. т.д.№77/2015г. преди откриване производството по несъстоятелност на длъжника „ДН-Авто” ООД, постановено с решение на съда по несъстоятелността от 26.10.2015г. С определение на съда по несъстоятелността от 01.04.2016г. е бил одобрен списъка на предявените и приети вземания на кредиторите на „ДН-Авто” ООД (н.) като е оставено без уважение възражението на дружеството по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу приетото процесно вземане на „Цет Еф Фридрихсхафен” АГ въз основа на издадения изпълнителен лист. По делото не са представени писмени доказателства за оспорване от длъжника на вземането на „Цет Еф Фридрихсхафен” АГ на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ГПК.Т оспорване не се твърди да е направено и в самата касационна жалба, в която единствено се сочи, че вземането е включено от съда по несъстоятелността по реда на чл. 692 ГПК.

С оглед горните обстоятелства, настоящият състав приема за установено, че процесното вземане (включено в одобрения списък на синдика по чл. 692 ТЗ, въз основа на изпълнителния лист, издаден по реда на чл. 624 ГПК, с ред на вземането по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ като обезпечено с нот. акт №69, т. 1 д.№631/2010г. по описа на СВ –гр.Е. П), е прието вземане при условията на чл. 693 ТЗ. При наличието на прието вземане по реда на чл. 693 ТЗ за длъжника липсва какъвто и да е правен интерес да обжалва въззивното решение, с което е потвърдено разпореждането за издаването на изпълнителен лист на основание чл. 624 ГПК, включително да иска неговото обезсилване. Правният интерес на касатора е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на касационната жалба и с оглед неговата липса, касационната жалба на „ДН-Авто” ООД (н.) следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „ДН-Авто” ООД (н.) срещу решение №362 от 13.02.2019г., постановено по в. гр. д. №4416/2015г. на Софийски апелативен съд, ГО.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред друг състав на търговската колегия на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: