Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – Русе, подадена против решение № 11 от 18.06.2020 г., постановено по адм. дело № 616/2019 по описа на Административен съд – Русе, с което по оспорване на Е. Д. от [населено място], област Р., е изменен Акт за обезщетение на умрели/убити животни, унищожени суровини и храни от животински произход, фуражи, фуражни суровини, фуражни добавки и инвентар, издаден на 18.09.2019 г. от касатора, в частта, с която е определена оценка и обезщетение за "Стокови животни" по позиции от № 1 до № 8 вкл., собственост на Е. Д., като се изменя определената стойност на обезщетението за тези позиции от 4 436 лева на 14 048 лева. С обжалваното решение Областна дирекция по безопасност на храните – Русе е осъдена да заплати на Е. Д. сума в размер на 1 172, 40 лева, представляваща направените по делото разноски.

В жалбата са наведени доводи за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в противоречие с Наредба Н-9 от 14.08.2006 г. неправилно съдът е приел, че релевантните цени за определяне на обезщетението за умъртвени животни са пазарните цени, установени от заключението на съдебно-икономическите експертизи, които са определили тези цени по методи извън посочените в цитираната наредба. Тезата, застъпена от експертите и възприета от съда, че когато липсват статистически данни за страната, отнасящи се до цените на умъртвените животни, те следва да се определят въз основа на налични данни за подобни животни в Европейския пазар според касационния жалбоподател е неправилна. Погиналите животни могат да бъдат остойностени, защото в качеството им на материални активи са заприходени в счетоводството на животновъдния стопанин на съответна стойност, също така в счетоводството имало и данни...