Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалб от „Макро транс БГ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], гр. С., представлявано от управителя Б. А., подадена чрез адв. Б. Т. срещу решение № 4578 от 12.08.2020 г., постановено по адм. д. № 10008/2019 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-22221418003614-091-001/08.01.2019 г., изменен с решение № 1117/27.06.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-гр. С., в частта относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 55 308, 94 лв. и съответните лихви в размер на 550.06 лв. по фактури, издадени от „Кавън“ ЕООД и „КТМ 33“ ЕООД.

Касаторът твърди, че решението на административния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Касаторът счита, че съдът е възприел доводите на приходните органи, без да изложи конкретни мотиви и без да обсъди събраните доказателства. Оспорва изводът на съда за липса на реално осъществени доставки по спорните фактури. Моли за отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен ревизионния акт в оспорената част. Претендира присъждане на разноски и държавна такса за двете инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”-гр. С. чрез юрк. К. взема становище за неоснователност на касационната жалба, Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е...