Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „А.М.2017" ЕООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв. С. П., против решение № 2140 от 22.04.2020 г., постановено по адм. д. № 13087/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 22221318001335-091-00109.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1703/02.11.2018 г. на Д. Д „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при ЦУ на НАП. С посочения ревизионен акт на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС общо в размер на 12 786, 32 лв. и лихви в размер на 1 664, 08 лв. за данъчни периоди от м. 01.2017 г. до м. 05.2017 г. и за корпоративен данък в размер на 5 508, 58 лв. и лихви в размер на 312, 82 лв. за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г.
Касаторът твърди, че решението на Административен съд София-град е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се сочат подробни съображения в подкрепа на заявените касационни основания. Оспорва извода на съда за наличие на основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, съответно за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. ДОПК. Сочи, че съдът не е изложил собствени фактически констатации и правни изводи, не е извършил преценка на доказателствата. Касаторът моли да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отменен процесния РА, като бъдат присъдени направените от дружеството разноски. В условията на алтернативност, моли делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Ответникът - Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. С., в съдебно заседание, чрез юриск. Г. изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и предявените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на разглеждане пред Административен съд София-град е била законосъобразността на ревизионен акт № 22221318001335-091-00109.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1703/02.11.2018 г. на Д. Д „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ при ЦУ на НАП, с който за ревизираните периоди - за корпоративен данък от 01.01.2016г. до 31.12.2017г. и за данък върху добавената стойност от 29.01.2017г. до 31.05.2017г., на „А.М.2017" ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност по ЗДДС общо в размер на 12 786, 32 лв. и лихви в размер на 1 664, 08 лв. за данъчни периоди от м. 01.2017 г. до м. 05.2017 г. и за корпоративен данък по ЗКПО в размер на 5 508, 58 лв. и лихви в размер на 312, 82 лв. за данъчни периоди 2016 г. и 2017 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на „А.М.2017" ЕООД срещу посочения РА.
Ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Приходните органи са констатирали, че за ревизираните периоди, цитирани по-горе, има основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи, като са се позовали на установените в рамките на проведената ревизия факти и обстоятелства, отнасящи се до отчетен оборот в използвания в обекта на дружеството програмен продукт, отличаващ се от оборота, регистриран в работещото в обекта фискално устройство. В резултат на анализа на данните от програмния продукт е направен извод, че дружеството не отчита чрез ЕКАФП всички извършени продажби в обекта, както на място, така и осъществените доставки чрез електронни сайтове. С оглед констатацията, че през м. 12.2016г. дружеството е надвишило оборот от 50 000 лв. за задължителна регистрация по ЗДДС, на основание чл. 102, ал. 3 и 4 от ЗДДС с РА са определени задълженията по ЗДДС, а с приетите за укрити приходи е увеличен финансовия резултат за 2016 г. и 2017 г. и е определен корпоративен данък.
За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е описал установените в хода на ревизията обстоятелства и е приел, че констатациите на приходните органи са обосновани и се подкрепят от събраните доказателства. Установил е, че при проверка в обект на ревизираното дружество, по реда за обезпечаване на доказателства, е копирана информация от и на технически носител от използвания в обекта програмен продукт „Pointer“, който съгласно изискана информация е предназначен за управление на търговска дейност на магазин, ресторант, хотел, като е дадено и конкретно описание на таблиците, съдържащи се в програмния продукт. Извършените по реда на чл. 40, ал. 1 ДОПК действия съдът е приел за проведени редовно, в съответствие със закона, а изготвения протокол е годно доказателствено средство за извършените действия и установените факти. Установил е, че анализът на компютърната програма е извършен от приходните органи чрез ПП „Arbutus”, чрез който от наличната информация в таблица „card day“ са установени данни за извършени операции за периода от 03.01.2015 г. до 30.01.2018 г., включващ и периода от 01.11.2016 г. до 31.05.2017 г. когато обектът е стопанисван от ревизираното дружество. Съдът е приел, че изводите на приходните органи за наличие на укрити приходи се подкрепят от получените от трети лица – „АМАМ БГ“ ООД и „БГ МЕНЮ“ ООД – справки за направени чрез електронните сайтове поръчки, които е установено, че фигурират в базата данни на програмния продукт на ревизираното дружество, съгласно нарочно изготвена в РД справка за три последователни дни. Приел е, че получената за тези дни от електронните платформи информация за поръчки кореспондира изцяло с тази на ревизираното лице, а реализирания оборот съгласно справките на третите лица значително надвишава декларирания чрез касов апарат от проверяваното дружество, което обстоятелство според съда потвърждава заключението на приходните органи за неотчетени от ревизираното лице продажби. Съдът е приел за недоказано въведеното от ревизираното лице твърдение за възможно манипулиране на компютърните данни чрез операционната система на компютъра и чрез интерфейса на продукта, като се е мотивирал, че съгласно вещото лице по съдебно-техническата експертиза това съществува като възможност, но експертът не би могъл да установи дали е извършена манипулация. Като косвена индиция за укриване на приходи съдът е посочил и установеното в хода на ревизията, че след достигане от „А.М.2017" ЕООД на оборот в размер на 45 667, 50 лв., обектът започва да се стопанисва от „П. А“ ЕООД, като по този начин се избягва регистрация по реда на ЗДДС, както и чрез дружеството, предходно стопанисващо същия обект, персоналът на дружествата се преназначава, а собственици и управители са свързани лица. С оглед установеното съдът е приел за правилно определен корпоративния данък за 2016 г. и 2017 г. по реда на чл. 122 -124 от ДОПК и като при определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък са взети предвид неотчетените приходи в съответния размер за 2016 г. и 2017г., а на база предоставените от ревизираното дружество оборотни ведомости е изчислен коефициент на средна годишна надценка на продадените стоки и увеличението (1, 355 за 2016г. и 1, 663 за 2017г.), с който са коригирани нетните приходи от продажби, общите разходи и финансовия резултат. Съдът е приел, че РА е законосъобразен и в частта по ЗДДС. Въз основа на отчетените резултати чрез ЕКАФП, реализираният оборот чрез интернет сайтовете на „АМАМ БГ“ ООД и „БГ МЕНЮ“ ООД и информацията в програмен продукт „Pointer“, свалена от компютъра в търговския обект на ревизираното лице, съдът е приел за обоснован извода на приходните органи, че ревизираното дружество е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, което не е изпълнено в предвидените в закона срокове, поради което законосъобразно съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС са установени задължения и за периода от изтичане на срока за подаване на заявлението за регистрация до датата, на която е регистрирано от органите по приходи. Приел е, че задълженията по ЗДДС са правилно установени, след като от доказателствата се установяват извършени облагаеми доставки на стойност над отчетената от ревизираното лице. По тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата на „А.М.2017" ЕООД. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Не се установяват сочените от касатора пороци на решението. Съдът е установил правилно фактическата обстановка, посочил е подробно констатациите на приходните органи, на които се основава РА и въз основа на тях и анализ на събраните доказателства, които също е посочил, е формирал обосновани правни изводи, в съответствие с приложимите норми.
Възраженията на касатора, че обектът за който се отнася анализираната компютърна информация не е стопанисван от него са неоснователни, тъй като ревизията и проверката на компютърната информация касае период, в който доказателствата безспорно установяват, че „А.М.2017" ЕООД е извършвало дейност именно чрез проверявания обект. По делото е представен договор за наем от 01.1.2016 г., съгласно който „А.М.2017" ЕООД като наемател, ползва под наем, пицария „Аванти“, с адрес гр. С., жк. „Младост 1“, бл. 77. Обстоятелството, че впоследствие, конкретно от 01.05.2017 г., същият е стопанисван от друго дружество – „П. А“ ЕООД е неотносимо, тъй като видно от РА при анализа на информацията откритите данни за извършени продажби от м. 11.2016 г. до м. 01.2018 г. са разграничени по периоди, като са взети предвид отчетите от фискалните устройства на двете дружества: „А.М.2017" ЕООД за период от м. 11.2016г. до м. 05.2017г. и „П. А“ ЕООД от м. 06.2017 г. до 01.2018 г. Съответно с периода, в който обектът е стопанисван от ревизираното дружество са съобразени относимите факти и установени задълженията.
Правилно съдът е приел за недоказани възраженията на лицето за манипулиране на базата данни, доколкото посоченото от вещото лице е само хипотетична възможност, без в случая да има никакви данни за действителна манипулация на записаната в програмния продукт информация със задна дата. В подкрепа на този извод е и изготвената от приходните органи справка за три последователни дни, базирана на получена от трети лица информация за осъществени поръчки и доставки, всяка от които е отразена самостоятелно и независимо в компютърната система на ревизираното лице.
Несъстоятелно е и изложеното, че ревизираното дружество не е закупувало програмния продукт, не го е използвало, нито е плащало за поддръжката му. Както правилно е посочил съдът, съгласно чл. 54, ал. 3 ДОПК се приема, че данните са създадени или използвани от субекта, ако се съдържат в компютрите или други технически носители, намиращи се на местата, където тези лица упражняват дейността си. За ревизирания период е установено, че „А.М.2017" ЕООД е упражнявало дейността си чрез проверявания обект, а нерегламентираното инсталиране и употреба на какъвто и да е софтуерен продукт не може да е основание информацията от същия да бъде изключена от доказателствата или да се приеме, че не е бил използван съгласно описаното му предназначение. Допълнително, независимо, че както сочи касаторът, компютърната програма не е счетоводен софтуер, тя е използвана за отчитане на продажбите в обекта, което се установява безспорно от получените от трети независими лица справки, в които отразените поръчки и доставки чрез електронните им платформи напълно кореспондират със записите в анализираната система „Pointer“, на ревизираното дружество.
Неоснователни са доводите и относно кредитирането от съда и преценката на доказателствената стойност на протоколите от извършените действия по обезпечаване на доказателствата. Видно от РД, проверка в обект – пицария „Аванти“ е била извършена на 30, 01.2018 г., когато е свалена информацията от програмния продукт „Pointer”, използван за управление в търговския обект и данните – текущи и архивни - са копирани на технически носител. Копирането на информацията е извършено с участието на служител отдел „Информационни технологии“, което гарантира нужната квалификация и спазването на изискванията при обезпечаването на доказателствата. Правилен е изводът, че извършените действия по чл. 40 ДОПК са редовни, протоколите, които ги обективират отговарят на изискванията по чл. 50, ал. 2 от ДОПК. Протоколите не са изрично оспорени от представител на ревизираното лице и се ползват с официалната доказателствена сила по чл. 50, ал. 1 от ДОПК, поради което събраните доказателства са годни да удостоверят обективираните в тях данни.
Обосновано съдът е приел за доказан изводът на приходните органи за наличие на укрити приходи - обстоятелство, попадащо в хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, основаващо се на установената разлика между отчетените и декларирани от „А.М.2017" ЕООД приходи от продажби, по данни, подадени към НАП и констатираните при проверката обороти от използвания в обекта, стопанисван към проверявания период от ревизираното лице, програмен продукт „Pointer“. Този извод се подкрепя от анализа на копираната информация и изготвените от приходните органи подробни справки за реализирани продажби в три последователни дни, основаващи се на съпоставка между компютърната база данни, използвана от ревизираното дружество и информацията, подадена от трети лица за направените поръчки и извършените доставки на храни от обекта на ревизираното лице – пицария „Аванти“, в периода, стопанисван от него. Предвид събраните като доказателства договори от 17.11.2016 г. с „АМАМ БГ“ ООД и от 07.12.2016 г. с „БГ МЕНЮ“ ООД, съгласно които ревизираното дружество възлага на посочените търговци, чрез техните електронни сайтове и от негово име приемане, обработване, предаване на поръчки и приемане на плащанията от крайните клиенти, следва да се приеме за доказано, че отразените в справките на търговците поръчки касаят именно осъществени от ревизираното дружество доставки на хранителни продукти, така както е описано и в РД. Съответно с този извод е и пълното съвпадение между регистрираните чрез сайтовете на търговците поръчки и отразените в базата данни на ревизираното лице, видно от представителната извадка в РД. От съществено значение за горните изводи е и обстоятелството, че анализът на таблиците е извършен от приходните органи при наличие на подробно описание на съдържанието на таблиците и полетата в копираната база данни, получено от създателите на програмата, поради което следва да се приеме, че информацията е правилно възприета и анализирана. Предвид констатираната разлика между декларирания от ревизираното дружество чрез касовия апарат оборот в размер на 45 677, 50 лв. и регистрираната стойност на продажбите в размер на 60 978, 16лв., съгласно справките, получени от третите лица, рекламирали продуктите на ревизираното лице и осъществявали продажби от негово име, настоящият състав намира за доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – наличие на укрити приходи или доходи, което законосъобразно обосновава провеждането на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК.
Касаторът не излага възражения относно размерът на установените задължения, но при служебната проверка на обжалваното решение, касационната инстанция намира за правилно заключението на съда, че посочените в РА дължими задължения по ЗДДС и ЗКПО са правилно определени по основание и размер, въз онова на разликата в отчетените и реално реализираните от дружеството продажби, като за определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен данък е извършена нужната корекция на нетните приходи от продажби, разходите и финансовия резултат с установен коефициент на средна годишна надценка, установен обективно въз основа на данни, предоставени от ревизираното дружество. Предвид бездействието на дружеството в законоустановения срок да подаде заявление за задължителна регистрация по ЗДДС, с оглед момента на достигнатия за целта оборот, правилно приходните органи са приложили разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 1 ЗДДС и са установили дължим данък по ЗДДС от деня на забавата. Следва да бъде посочено, че същият е начислен, съответно с регистрираните продажби, до 31.05.2017 г., след която дата съгласно представените доказателства – договор за наем на обекта „П. А“, същият се стопанисва от друго юридическо лице – „П. А“ ЕООД.
С оглед изложеното, касационната инстанция счита за законосъобразно начислени и правилно определени задълженията по процесния РА. Като е достигнал до същия извод съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Разноски: При този изход на делото в полза на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1138 лв. на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2140 от 22.04.2020 г., постановено по адм. д. № 13087/2018 г. по описа на Административен съд София-град,.
ОСЪЖДА „А.М.2017" ЕООД, ЕИК[ЕИК] да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- София, при ЦУ на НАП, разноски за касационната инстанция в размер на 1138 лв. Решението е окончателно.