Образувано е по касационна жалба на "П. Инвест" ЕООД, гр. П., чрез процесуалния му представител - адв.Д., против решение №2187 от 30.11.2020г. постановено по адм. дело №378/2020г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът: главен архитект на р-н "Северен" при община П., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът: "Атали" ООД, гр. П., представляван от управителите - Т. П. и Д. П., чрез пълномощника им - адв.М., оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Пред АС Пловдив, "Атали" ООД е оспорило Разрешение за строеж /РС/ №4/16.01.2020г. на гл. архитект на р-н "Северен" при община П., с което на основание чл. 148, ал. 2 ЗУТ и решение №1495/08.07.2019г. по адм. д.№740/2019г. на АС-Пловдив, на "П. Инвест" ЕООД, гр. П. е разрешено да извърши строителство на обект:"Вътрешно преустройство и смяна предназначението на самостоятелни обекти в сграда /СОС/ с идентификатори 56784.504.656.6.2, 56784.504.656.6.4 и 56784.504.656.6.6 по КК на гр. П., част от административна сграда в УПИ VIII-1043 "производствени и обслужващи дейности", кв. 2 по плана на СИЗ IV-част, гр. П., от офис и търговско предназначение в жилищна площ за временно обитаване".
Съдът, въз основа на доказателствата по делото, е приел, че оспореното РС е издадено от компетентен орган, но в нарушение на материалния закон и целта му, което го прави незаканосъобразно. Установил е, че обект на преустройство е северната половина от 3-етажната административната сграда в УПИ VIII, кв. 2 на СИЗ IV-част на гр. П. и по-конкретно СОС, собственост на заявителя "П. Инвест" ЕООД, с идентификатори накрая 656.6.2, 656.6.4 и 656.6.6, представляващи офиси на първи, втори и трети етажи от тази сграда, както и че оспорващото дружество - "Атали" ООД е собственик на другата, южна половина от същата адм. сграда, ведно със СОС в нея, с идентификатори накрая 656.6.1, 656.6.3 и 656.6.5, представляващи офиси на първи, втори и трети етажи. Входът и стълбището към двете части на сградата е едно и представлява обща част. Въз основа на това е извел извод, че тази сграда представлява етажна собственост и че за строителство върху северната й половина - предмет на издаденото РС са приложими материално правните разпоредби на чл. 38, ал. 5, вр. чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ. При преценката по същество за наличие на предпоставките по чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ, при които не се изисква съгласие на етажния собственик - жалбоподател, съдът е приел, че в случая не са налице условията по т. 2 и т. 3 на същата разпоредба, както и че не е изпълнено условието по чл. 38, ал. 5 ЗУТ - да не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване. Въз основа на това е постановил отмяна на оспореното РС.
Решението е валидно, допустимо и правилно, със следните коригиращи мотиви:
Не е спорно между страните, че процесното РС №4/16.01.2020г. има за предмет вътрешно преустройство и промяна предназначението на СОС в сграда етажна собственост, от нежилищни нужди /офиси/ в обществено-обслужващи нужди - хотел. Поради това правилно е прието, че относимите разпоредби, допускащи такова строителство, без съгласието на етажните собственици, са чл. 38, ал. 5, вр. чл. 185, ал. 1, т. 2-4 ЗУТ. При отсъствие на която и да е предпоставка от цитираните правни норми, такова съгласие е необходимо, по аргумент от чл. 185, ал. 2 ЗУТ.
Съдът е пропуснал да установи, но такова съгласие е необходимо и по чл. 186, ал. 1 ЗУТ. Разпоредбата предвижда, че изменение на съществуващи общи инсталации или прокарване на нови инсталации в сграда - етажна собственост, се извършва с решение на общото събрание на собствениците в етажната собственост, прието с мнозинство повече от 50 на сто идеални части от общите части.
По делото е установено, въз основа на две СТЕ, че предмет на оспореното РС е цялостно вътрешно преустройство на северната половина от сградата, като по отношение на В и К част на одобрения технически инвестиционен проект /ТИП/- папка 6 се предвижда изграждане на: нов водомерен възел ф40, който ще замени съществуващия ф25; нов хоризонтален канал за отводняване на новите санитарни възли от тръба ф160, под нивото на пода на първия етаж, който ще се включи в съществуващия; нови вертикални клонове за водоснабдяване и отводняване - 4 бр. По отношение на "ОВК" част на ТИП се предвиждат нови ел. конвектори и вентилация за тях в новите санитарни помещения, чрез изграждансе на нови вертикални клонове за вентилация - 5 бр. Тези нови вертикални клонове за В и К, и за вентилация ще бъдат осъществени чрез разбиване на стоманобетонните етажни и покривни плочи /отвори/, които са обща част и основни елементи от носещата конструкция на сградата. Тези нови вертикални клонове представляват нови инсталации по В и К и по ОВК на сградата - етажна собственост /ЕС/, които не могат да бъдат реализирани без решение на ОС на ЕС, прието с мнозинство, съгласно чл. 186, ал. 1 ЗУТ, каквото решение в случая липсва.
Настоящата инстанция не споделя правните изводи на съда за отсъствие на условията по чл. 185, ал. 1, т. 2 и 3 ЗУТ, тъй като експертизите и комплексният доклад установяват, че вътрешното преустройство не изменя съществено общите части на сградата и че не се отнемат общи помещения и площи или части от тях и не се променя предназначението им. Не се споделят и изводите за липса на условието по чл. 38, ал. 5 ЗУТ, поради вероятност от наднормено шумово и друго замърсяване.
Пропуснато е обсъждането на условето по чл. 185, ал. 1, т. 4 ЗУТ, което предвид събраните доказателства и изложените по-горе мотиви за наличие на нови В и К инсталации и клонове за вентилация, следва да се счита, че не е налице.
Следователно, от изложеното следва, че крайните изводи на съда за незаконосъобразност на оспореното РС №4/16.01.2020г. са правилни. При отсъствие на условието по чл. 185, ал. 1, т. 4 ЗУТ и наличие на предпоставките по чл. 186, ал. 1 ЗУТ, такова РС може да бъде издадено само при наличие на решение на ОС на ЕС, взето по установения ред. По делото не са ангажирани доказателства за такова решение на ОС на ЕС. При липсата му изводите на съда за незаконосъобразност на процесното РС са правилни.
Неоснователно касаторът се позовава на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по адм. дело №740/2019г. на АС-Пловдив, въз основа на което е издадено и РС.
С това решение не е разрешен спорът относно материалната законосъобразност на отказа да бъде издадено РС за процесния обект, а е разрешен спор относно наличие на условия за одобряване на инвестиционен проект, на основание чл. 144, ал. 1, вр. чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ, каквото е било искането до органа.Със СПН се ползва само диспозитивът на съдебното решение. С него е постановена отмяна на отказа за издаване на РС за процесния обект, поради това, че органът се е произнесъл по непредявено искане, с което е допуснал съществено процесуално нарушение и преписката му е върната за произнасяне по искането за одобряване на технически инвестиционен проект за този строеж, а не за издаване на РС.
Това съдебно решение задължава органът да одобри внесените инвестиционни проекти, без задължение и за издаване на РС. В този смисъл РС не е на основание това съдебно решение. Още повече, че от т. нар. решаващи мотиви на съда във връзка с него, не са обсъждани обстоятелствата относими към разпоредбата на чл. 186, ал. 1 ЗУТ.
Като неоснователна касационната жалба подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение като правилно по своя резултат следва да бъде оставено в сила.
При този резултат на ответното дружество се следват разноски за касационната инстанция в размер на 900 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита на адв.М. и редуцирането им до минималния такъв по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед направеното възражение за прекомерност.
Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №2187 от 30.11.2020г. постановено по адм. дело №378/2020г. на Административен съд - Пловдив, 15 - ти състав.
ОСЪЖДА "П. Инвест" ЕООД, гр. П., представлявано от управителя П. П., ЕИК[ЕИК], да заплати на "Атали" ООД, гр. П., ЕИК[ЕИК], сумата 900 /деветстотин/ лева, представляваща разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.