Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Пазарджик, подадена чрез процесуален представител, против Решение № 127/24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1442/2019 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което касационният жалбоподател е осъден да заплати на М. Ф. обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв., както и сторените от ищеца разноски по делото в размер на 410 лева.

Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че заплатеното адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда по смисъла на ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ). Излагат се подробни съображения в тази насока. По същество се моли да бъде уважена касационната жалба, като се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли предявеният иск, като неоснователен, като също така се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – М. Ф., чрез процесуалния си представител, с писмено становище счита касационната жалба за неоснователна и моли да му бъдат присъдени сторените разноски пред настоящата инстанция, съгласно приложен списък на същите.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал....