Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, чрез упълномощения процесуален представител ст. юрк. Д. Б. против решение № 3 от 25.01.2021г. постановено по адм. дело № 178/2019г. по описа на Административен съд - Сливен, с което по жалба на ТД [Фирма 1] гр. С. е отменено Уведомително писмо с изх. № 02-200-2600/872 от 14.02.2019г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане на схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания в частта му, с която на заявителя е намалена исканата сума с 1382, 16лв. по подадено заявление за кампания 2016г. по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК). Наведени са доводи за неправилност на съдебното решение поради противоречие с приложимия материален закон, съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспорения административен акт, както и присъждане на разноски за двете инстанции. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

Ответникът - ТД[Фирма 1], в представен писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да остане в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд Сливен е образувано по жалба на ТД [Фирма 1]. С оспореното решение е отменено Уведомително писмо с изх. №02-200-2600/872 от 14.02.2019г., издадено от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане на схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба № 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания в частта му, с която на заявителя е намалена исканата сума с 1382, 16лв. по подадено заявление за кампания 2016г., по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави и/или месодайни крави под селекционен контрол (ЕЖСК). По същество административният съд е приел, че атакуваният пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в предвидената от закона форма, като съдържа някакви реквизити, изискуеми за един индивидуален административен акт реквизити, съобразно нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Прието е обаче, че причините, поради които е отказано подпомагане по схема ЕЖСК и е намалена сумата на подпомагането не са конкретизирани в уведомителното писмо и в този смисъл според първоинстанционния съд категорично липсват ясни и разбираеми мотиви, т. е. липсват ясни, конкретни и разбираемо посочени фактически основания, от които да става ясно, каква е волята на административния орган и защо с оспорения административен акт е постановен именно този краен резултат. Предвид изложеното е приел, че са налице основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, които са достатъчни и самостоятелни основания, водещи до незаконосъобразност на така издаденото уведомително писмо, респ. са достатъчни основания и за отмяната му.

Независимо от изложеното съдът е приел и това, че уведомителното писмо в оспорената част е материално незаконосъобразно и съответно подлежи на отмяна. По отношение на схема ЕЖСК и посочените животни с установени нередности, съдът е установил от доказателствата по делото (приложения към заключението на вещото лице по първоначалната експертиза), че посочените животни с ушни марки BG -31161512 и №BG - 30659420, отговарят на четирите изисквания по ал. 2 на чл. 21 от Наредба №3/17.02.2015г., а именно - идентифицирани са с ушни марки със съответния идентификационен номер, въведени са в СИРЖ на БАБХ; тези две животни имат индивидуални паспорти за идентифициране, съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 от ЗВД, същите са вписани в регистъра на животните в животновъдния боект с рег. номер 8733810003 (8800А -0099), находящ се в гр. С. със собственик [Фирма 1]. Посочил е също така и това, че по тези обстоятелства няма спор между страните. На следващо място, съдът е установил, че по отношение на тези животни е налице и другото основно изискване, същите са са под селекционен контрол, респ. да са вписани родословната книга в съответствие с изискванията на ЗЖ (ЗАКОН ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО) и да са вписани в регистрите по чл. 18, ал. 6 от ЗЖ (ЗАКОН ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО), съгласно изискването на ал. 5 на чл. 21 от Наредбата. Освен изложеното, съдът е съобразил, че административният орган не е изследвал предпоставките за предоставяне на помощта по чл. 21 от Наредба №3 и не е съобразил и установил към датата на подаване на заявлението за подпомагане дали са били налични в ЖО - 94 бро ямлечни крави, както и за тях да са налице изискванията на чл. 21, ал. 3 от Наредба №3. По отношение предвидения срок - най - малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявления, съдът е съобразил, че този срок, считано от 31 май 2016г. изтича на 19 август 2016г. до която дата оспорващия е разполагал със заявения брой животни, тъй като процесните два броя са отпаднали съответно на 06 и 07.09.2019г. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, ведно със заключенията на вещите лица, както и относимата правна уредба и правилно е констатирал, че процесният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон и е немотивиран.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него уведомително писмо не съдържа нито фактически основания, нито годно правно основание, на което е постановен отказът за подпомагане. От съдържанието му не може да се установи в какво се изразяват нередностите за двете от заявените за подпомагане по схемата ЕЖСК бр. животни и не е посочено и конкретното правно основание, на което е постановен отказът. Не е отбелязано и няма как от съдържанието на словесната и таблична част на акта да се изведе коя от изброените хипотези от Наредбата е приложимата в случая. Правилно съдът е преценил, че посоченото в поясненията към колона 8, правно основание на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от Наредба №19 от 12.10.2015г. за реда и контрола на изискванията на схемите за преходна национална помощ е неотносимо в случая тъй като цитираната разпоредба е приложима за овце /майки и кози/майки, но не и по отношение на млечни крави при определяне на нередности.

Освен необходимите правни основания, в уведомителното писмо липсват и фактически такива, както правилно е установил първоинстанционният съд. Единствено в таблицата за нередности е отбелязано в колона 6 от таблицата „Не е установено в СИРЖ на БАБХ в периода на задържане”, като е удостоверено наличието на това обстоятелство чрез означението „Да”, което обаче не може да се приеме и от настоящата инстанция за мотивна част.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на Административен съд - Сливен, че уведомителното писмо не съдържа фактически и правни основания за постановения отказ и не покрива кумулативните изисквания относно формата на административния акт, визирани в чл. 59, ал. 2 АПК. Преценката на съда е в съответствие и с трайната съдебна практика на Върховен административен съд и наличието на основанието по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК е достатъчно и самостоятелно основание за незаконосъборазност на издаденото уведомитено писмо. Съдът законосъобразно е приел, че в конкретния случай от съдържанието на оспорения административен акт, не може да бъде установено, какво е точно несъответствието или нарушението, въз основа на което е постановен отказа.

Липсата на мотиви от своя страна препятства проверката от страна на съда относно законосъобразността на административния акт и представлява порок във формата на акта, както и отменително основание по чл. 146, т. 2 АПК. Съобразявайки практиката на ВАС съдът обосновано е приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и винаги е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност.

Правилно съдът е отменил административния акт в частта, с която органът е намалил поисканата сума по схема ЕЖСК. В тази част няма спор, че процесните 2 броя животни с ушни марки BG -31161512 и №BG - 30659420, отговарят на четирите изисквания по ал. 2 на чл. 21 от Наредба №3/17.02.2015г., а именно - идентифицирани са с ушни марки със съответния идентификационен номер, въведени са в СИРЖ на БАБХ; тези две животни имат индивидуални паспорти за идентифициране, съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 9 от ЗВД, същите са вписани в регистъра на животните в животновъдния боект с рег. номер 8733810003 (8800А -0099), находящ се в гр. С. със собственик [Фирма 1]. Предвид събраните по делото доказателства правилно първоинстанционния съд е приел, че двете животни с посочените номера на ушни марки, са под селекционен контрол, същите са вписани в Родословната книга в съответствие с изискванията на ЗЖ (ЗАКОН ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО) и са вписани в регистрите по чл. 18, ал. 6 от ЗЖ (ЗАКОН ЗА ЖИВОТНОВЪДСТВОТО).

Напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд и относно установения в чл. 21, ал. 3 от Наредба №3/2015г. срок за задържане - най - малко 80 дни от деня следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане, както и изводите, че административният орган не е съобразил и изследвал предпоставките за предоставяне на помощта. След като периода на задържане на животните по чл. 21, ал. 3 от Наредбата, следва да се брои от 31.05.2016г. и 80 дни от тази дата изтичат на 19.08.2016г., а от представените по делото доказателства, безспорно е установено, че оспорващия към този момент е разполагал със заявения брой животни, тъй като процесните два броя са отпаднали съответно на 06 и 07.09.2019г. Правилно съдът е преценил, че в оспореното уведомително писмо липсват констатации, относно приложението на чл. 21, ал. 3 от Наредба №3/17.02.2015г., поради което не може да се прецени и дали правилно е извършена замяна на отпадналите животни, почти три години след подаването на заявлението, а оттам и изпълнение на изискванията на чл. 25 от Наредба №3 /17.02.2015г.

При тези данни първоинстанционният съд правилно е приел, че оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, правилно е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне. При произнасянето си административният орган следва да вземе предвид констатациите на съда в първоинстанционното производство.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател разноски не следва да се присъждат. Ответната страна е претендирала разноски в касационното производство, но не е ангажирала доказателства за реално извършване на такива, поради което такива не се присъждат..

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 25.01.2021 г. постановено по адм. дело № 178/2019г. по описа на Административен съд - Сливен. Решението е окончателно.