Определение №792/07.07.2015 по гр. д. №1978/2015 на ВКС, ГК, III г.о.

N 792

София, 07.07.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско

отделение, в закрито заседание на единадесети юни. .............................................

две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Т. М.

Членове: ЕМИЛ ТОМОВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при секретаря......................................….….................................................................в присъствието на прокурора. ............……...................................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. М. ......................................

гр. дело N 1978/2015 година.

Производство по чл. 288 ГПК.

В. Ц. Т. от София, чрез процесуалния си представител адв. Д. Ц. от АК-София, е подал касационна жалба срещу решение № 2280 от 10.12.2014 г. по гр. д.№ 2958/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 19.03.2014 г., постановено от Софийски градски съд, І г. о., 12 състав, по гр. д.№ 4272/2012 г., като са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], София, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 3 ЗЗД за сумата 23 235, 26 лв и за сумата 19 558, 30 лв. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението – нарушен е материалния закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът [фирма] - [населено място], не е заявил становище.

Жалбата е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на което допълнително основание се позовава касаторът, поради следното:

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е формулирал следния матералноправен въпрос: „Може ли ищецът, като купувач по предварителни договори за строителство до степен „груб строеж” на апартамент и магазин и покупко-продажба на същите в степен „груб строеж”, при няколко годишно неизпълнение в срок от страна на продавача на задължението да построи апартамента и магазина до степен „груб строеж”, да развали така сключените предварителни договори с нарочно изявление в исковата си молба /с която претендира връщане на платените от него суми като цена по предварителните договори/, без да даде нов допълнителен подходящ срок на продавача за изпълнението на неговото просрочено задължение за изграждане на обектите в степен „груб строеж”, с оглед разпоредба на чл. 262, ал. 2 ЗЗД, която се явява специална по отношение на общата разпоредба на чл. 87, ал. 1 и 2 ЗЗД?” В подкрепа на становището си, че развалянето на договорите може да се извърши чрез изявление в исковата молба без да е длъжен да дава подходящ срок за изпълнение касаторът сочи решение от 30.03.2011 г. по гр. д. № 1870/2009 г. на Софийски градски съд; решение № 186 от 15.07.2014 г. по гр. д. № 6836/2013 г. на Върховния касационен съд, ІІІ г. о; решение № Т-318 от 14.06.2010 г. по гр. д. № 1708/2013 г. на Софийския апелативен съд; решение от 01.06.2011 г. по гр. д. № 14108/2010 г. на Софийски градски съд и решение № 351 от 07.04.2014 г. по т. д. № 1241/2013 г. на окръжен съд – Варна. Няма данни никое от изброените решения да е влязло в сила, а решението на ВКС не е окончателно, тъй като делото е върнато за ново разглеждане на въззивен съд.

Освен липсата на допълнително основание по чл. 280, ал. 1 ГПК въпросът не кореспондира с решителните мотиви на въззивния съд. За да отхвърли исковете на касатора в частта, предмет на касационно обжалване, съдът е посочил, че ищецът-касатор не е обосновал искането си за разваляне на предварителните договори за продажба с неизпълнението на задължение, което е елемент от съдържанието им, определящо предмета. Само отказът на ответника, в качеството му на продавач, съответно задължението му да прехвърли собствеността върху имотите, е предпоставка за разваляне на предварителните договори за продажба, а в случая то се претендира на основание, което не е изрично договорено - липса на предаване на владението. По делото няма данни и твърдения за забава в задължението за прехвърляне на собствеността.

Следва да се отклони искането за допускане на обжалването съобразно приетото в т. 1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по т. д. №1/2009 г. ОСГКТК ВКС. Не са съобразени задължителните указания за необходимото съдържание на изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и приложенията към него, а при селекцията по чл. 280, ал. 1 ГПК трябва да се приеме, че не са налице изискванията на закона за допускане на обжалването.

По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2280 от 10.12.2014 г. по гр. д.№ 2958/2014 г. на Софийски апелативен съд в частта, предмет на касационно разглеждане.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...