Председателят на ВС на Република България въз основа на чл. 239 НПК е направил предложение до ОСНК на ВС за издаване на тълкувателно решение последния спорен въпрос: дали чл. 33 от Наказателния кодекс (*) има предвид само вещите при умишлени престъпления или и при престъпления, извършени при непредпазливост.
Върховният съд, ОСНК, като изслуша заключението на прокурора, съобрази:
Разпоредбата на чл. 33 НК (*) съществуваше и в чл. 37 от Наказателния закон (НЗ) (отм.) с тази разлика само, че по чл. 37 НЗ отнемането на вещите ставаше само в предвидените в закона случаи, докато чл. 33 НК (*) не предвижда такива условия и постановява, че "вещите, които принадлежат на виновния и които са били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, се отнемат в полза на държавата".
Вещите по своята същност имат определено стопанско предназначение - да служат на човека и неговата всестранна дейност. Ножът, брадвата служат на човека за домакинските му нужди; велосипедът, мотоциклетът, леката кола, камионът - за превозване на хора и стоки; ловната пушка - за ловуване; пистолетът и пушката - за отбрана, и т. н.
Но ако с вещта, която има своето обикновено предназначение, деецът извърши престъпление, тогава тази вещ става оръдие или средство за извършване на това обществено опасно деяние - с готварския нож, брадвата, вилата се извършва убийство и тези вещи стават оръдие за извършване на престъплението.
Ако велосипедистът, мотоциклетистът, шофьорът на леката кола или камиона иска умишлено (с пряк или евентуален умисъл) да умъртви някого и стори това, като действа с превозно средство, тогава последното става средство за извършване на престъплението и се отнема съгласно разпоредбата на чл. 33 НК (*). Същото се отнася до ловната пушка, пистолета и др. От горното и от ясния текст на чл. 33 НК следва, че се отнемат вещите, които са били предназначени или са послужили за...