Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба на К. И. Б. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 91 от 10.04.2009 г. по гр. д.№ 356/2007 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 13.11.2006 г. по гр. д.№ 3782/2005 г. на Софийски районен съд, 75 състав. Поддържа се, че след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, са открити нови писмени доказателста, които са от съществено значение за правилното решаване на делото и които не са могли да бъдат представени в хода на процеса по обективни причини и поради това са налице основания за отмяната му по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

В молбата си за отмяна К. Б. се позовава на ново доказателство, с което се снабдил на 10.10.2014 г., а именно справка от БНБ, издадена на 07.10.2014 г., в която се сочи, че [фирма] няма просрочия по активни и погасени кредити. Счита, че [фирма] не е имала право за удоволетворяване на вземанията си по неиздължени кредити да пристъпва към реализиране на правата си по реда на ЗОЗ върху заложените от него Д..

Ответната страна [фирма] е възразила по основателността й в срока и по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС, второ търговско отделение, като взе предвид изложените доводи във връзка с въведеното основание за отмяна, съобразно правомощията си в производството по чл. 307, ал. 1 ГПК, намира:

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на извънистанционен контрол съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна.

С решението, чиято отмяна се иска, Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция потвърдил първоинстанционното решение, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от молителя в качеството му на едноличен търговец с фирма „К. Фрукт – К. Б.” частични искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 1 и чл. 37 ЗОЗ срещу [фирма] за заплащане на обезщетения за претърпени вреди и пропуснати ползи от престоите на собствените му трактор „У.” с № Вр 2693 ЕА, трактор „У.” с № Вр 2692 ЕА и самосвал „Т.”, модел 148, както и в частта, с която е оставен без разглеждане искът му за заплащане на вреди, представляващи разликата в цената на трактор „У.” с № Вр 2693 ЕА. Искът е основан на твърденията, че вторият трактор не е предмет на залога и незаконно е бил иззет от ответника, като и трите Д. са били продадени от последния с голямо закъснение – през м. януари и м. март 2001 г., и то на занижени цени.

Като новооткрито доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение, е издадена на 07.10.2014 г. от БНБ – Централен кредитен регистър справка, според която [фирма] ЕИК[ЕИК] няма кредити и просрочия по активни и погасени кредити за периода последните 60 месеца -след 31.10.2009 г., обстоятелство, което според него е от съществено значение за изхода на спора.

Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтерисованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото и при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Представената с молбата справка не е ново доказателство по смисъла на чл. 303 ал. 1 т. 1 ГПК, а новосъздадено такова. Издадена е въз основа на депозирано на 07.10.2014 г. заявление вх.№ БНБ-113809, както е отразено и в самата справка.

На второ място, доказателството е неотносимо към разрешения с влязлото в сила решение спор. Справката съдържа информация за кредитите на [фирма] през последните 60 месеца от датата на издаването й, а значимият за спора период предхожда датата на исковата молба от 2005 г. Съдържащата се в справката информация не би могла да бъде различна, тъй като производството по несъстоятелност на едноличния търговец е открито през 2002 г. с начална дата на неплатежоспособност през 1998 г., а през 2010 г. производството е прекратено на основание чл. 735 ал. 1 т. 2 ТЗ – изчерпване на масата на несъстоятелността и е постановено заличаването на търговеца.

Но дори новото доказателство да би сочело на липсата на кредитни задължения към 2002 г., то това обстоятелство евентуално би имало отношение към Решение № 17/05.03.2002 г. по т. д.№ 788/2001 г. на ОС-Враца по чл. 630 ал. 2 ТЗ, но не и към решението по исковете с правно основание 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 1 и чл. 37 ЗОЗ, чиято отмяна се иска.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВКС приема, че не е налице соченото основание по чл. 303 ал. 1, т. 1 ГПК, поради което молбата за отмяна не следва да бъде уважена.

Водим от горното Върховният касационен съд, Второ търговско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на на К. И. Б. за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 91 от 10.04.2009 г. по гр. д.№ 356/2007 г. на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: