О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 512

София, 28.08.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми април две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Мария Славчева

т. д.№ 2206/2014 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 247 от 28.04.2014 г. по т. д.№ 107/2014 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която частично е отменено решение № 9 от 10.01.2014 г. по т. д.№ 39/2013 г. на С. окръжен градски съд и при условията на чл. 271 и сл.ГПК е отхвърлен предявения от касатора срещу [община] иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 22 669.13 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимите компенсации по чл. 3, т. 6 от договор от 08.07.2003 г. за възлагане на обществен превоз на пътници в размер на 195 481.84 лв., присъдени с решението.

В касационната жалба са въведени доводи, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – основание по чл. 281, т. 3 ГПК за касирането му. Поддържа се, че в договора не е уговорен падеж на задълженията за компенсации и поради това приложима се явява разпоредбата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД. Счита, че не е необходимо изпращане на покана до длъжника за заплащане на обезщетение за забавено плащане, тъй като с получаване на процесните фактури ответната община е поканена да изпълни задължението си.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа, че по въпроса...