О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 481

София, 17.08.2015 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА

БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря

в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията М.Славчева

т. дело № 1244/2014 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу въззивно решение № 316 от 21.11.2013 г. по в. т. д. № 555/2013 г. на Варненски апелативен съд в частта, с което след частична отмяна на решение № 444 от 16.05.2013 г. по т. д.№ 2660/2012 г. на Варненски окръжен съд, е отхвърлил предявения от касатора срещу [фирма], [населено място] частичен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в размер на 39 337.65 лв., претендирана по договор за наем от 01.08.2010 г. Решението в частта, с което е потвърден първоинстанционния акт за уважаване на предявения от касатора иск с правно основание чл. 228, ал. 1 ЗЗД в размер на 27 089.11 лв. като необжалвано е влязло в сила.

В касационната жалба са въведени касационни доводи по чл. 281, т. 3 ГПК, а допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите: 1./ Налице ли е идентичност между внесената от наемателя гаранция по отношение на договорената неустойка, и двете уговорени обезпечаващи поетото от него задължение да не прекратява договора за определения период от време или тома са различни задължения; 2./ Може ли съдебният състав да намали в пъти договорената между страните неустойка, като я замени с внесената гаранция; 3./ „Може ли съдът...