Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на [фирма],/н/ гр.В. против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 245 от 02.10.2014 год., по в. т.д.№ 365/ 2014 год., с което е потвърдено решението на Варненския окръжен съд № 547/03.06.2014 год., по т. д.№ 1696/2013 год. за обявяване в несъстоятелност настоящия касатор, като длъжник, на осн. 710 ТЗ, с разпоредените от чл. 711 ТЗ последици.

С касационната жалба е въведено бланкетно оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право: „Следва ли да се обяви в несъстоятелност длъжник, ако кредиторите му не приемат предложения план за оздравяване на предприятието, макар и същият да отговаря на изискването на чл. 700, ал. 1 ТЗ и може ли съдът да утвърди този план, макар че не е бил приет от кредиторите?”

Ответникът „Ю. БЪЛГАРИЯ” АД, [населено място] в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на въведеното от касатора селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, аргументирано единствено с отсъствие на формирана задължителна практика на касационната инстанция. Алтернативно е възразил и по основателността на въведените касационни основания.

Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира:

Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в рамките на изрично указания от Варненския апелативен съд преклузивен едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол, съгласно чл. 613а, ал. 1 ГПК, съдебен акт на въззивен съд, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

За да потвърди първоинстанционното решение на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 710 ТЗ длъжникът [фирма], гр.В., настоящ касатор, е обявен в несъстоятелност решаващият състав на въззивната инстанция е приел за доказани установените от закона предпоставки, тъй като изготвеният и предложен в срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ оздравителен план от [фирма], [населено място], в качеството му легитимирано по см. на чл. 697, ал. 1, т. 5 ГПК лице, единодушно, предвид извършеното гласуване, не е бил приет от събранието на кредиторите, проведено на 22.05.2014 год.,в съответствие с определение на В. № 1545/15.04.2014 год., по т. д.№ 1696/2013 год. Изложени са съображения, че с разпоредбата на чл. 710 ТЗ законодателят лимитативно и при условията на алтернативност е определил онези предпоставки, при наличието на които съдът е задължен да обяви длъжника в несъстоятелност с решение по чл. 711 ТЗ, без да обсъжда останалите обстоятелства по делото.

Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос е релевантен за изхода на делото, поради което попада в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК и общата главна предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.

Неоснователно по отношение на същия е позоваването на селективното основание по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, аргументирано от касатора единствено с липса на задължителна практика на касационната инстанция.

Съгласно т. 4 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен от въззивния съд, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му би допринесло за промяна на създадената поради неточно тълкуване неправилна съдебна практика, или – макар и правилна тази съдебна практика следва да бъде осъвременена, поради настъпили след създаването и изменения в законодателството и обществено - икономическите условия, а за развитието на правото – когато конкретната приложима правна норма е непълна, неясна или вътрешно противоречива и се нуждае от корективно тълкуване, чрез което до се осигури разглеждането и решаването на делата, според точния смисъл на закона.

В случая, освен, че касаторът въобще не е изложил доводи и аргументи в посочения смисъл, което съгласно ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС е достатъчно, за да се отрече приложението на визирания критерий за селекция, то съобразено обстоятелството, че разпоредбата на чл. 710 ТЗ е достатъчно ясна, вътрешно непротиворечива и се прилага еднозначно от съдилищата, изключва да е налице необходимост от изправителното и тълкуване, поради което и поддържаното селективно основание е неприложимо.

Отделно е, че по въпроса за предпоставките, при които съдът по несъстоятелността утвърждава приетия от събранието на кредиторите план за оздравяване предприятието на несъстоятелния длъжник е налице формирана и трайно непротиворечива практика на касационната инстанция, обективирана в решения на ВКС: № 1390/ 17.09.2001 год., по т. д.№ 963/2001 год.; № 15/26.01.2005 год., по гр. д.№ 1599/2003 год. и др., с която е даден и косвен отговор и на поставения от касатора правен въпрос. По отношение на тази съдебна практика, която е в смисъл, че съдът по несъстоятелността утвърждава само приетия от събраните на кредиторите план за оздравяване, като при неприемане на оздравителен план съдът не само, че не е длъжен да се произнесе по неговото утвърждаване, но фактически липсва акт, който да подлежи на съдебен контрол по този ред и затова при наличие на някоя от лимитативно алтернативно изброените от законодателя в чл. 710 ТЗ предпоставки съдът по несъстоятелността е длъжен с решение по чл. 711 ТЗ да обяви несъстоятелността на длъжника, липсва доказана правна и обществена необходимост от промяната и..

С тази практика Варненският апелативен съд изцяло се е съобразил, поради което и на това основание искането за допускане на касационното обжалване следва да бъде оставено без уважение.

Въведеното селективно основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК е бланкетно посочено, без да аргументирано и за касационната инстанция, съгласно задължителните постановки в ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, не съществува задължение да се произнася по основателността му.

Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския апелативен съд № 245 от 02.10.2014 год., по в. т.д.№ 365/ 2014 год..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: