№ 567София, 24.11.2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д.№ 2703 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 19140 от 15.12.2014 г. по в. гр. д. № 12370/2010 г. на Софийския градски съд е отменено решение от 16.03.2010 г. по гр. д.

№ 11810/2007 г. на Софийския районен съд, вместо което е признато на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ правото на възстановяване на наследниците на С. Т., Т. Р., А. Т., И. П., Т. С., Ф. М., Х. Д., Ране Б., Г. Р., С. А., Х. П., П. В., С. В., Коте Т., Й. Т., Т. П., М. С. и Коте С. върху земеделски земи и гори с обща площ 12500 декара, находящи се в землището на [населено място], при общи граници според описанието, дадено в продавателен запис от 22.03.1900 г.

Въззивният съд е приел, че обжалваното решение на първата инстанция е валидно и процесуално допустимо, тъй като недвижимите имоти не били заявени за възстановяване пред поземлената комисия в сроковете по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 13, ал. 1 ЗВСГЗГФ. От свидетелските показания на св.С. и К. се установявало, че имотите имали характер на земеделски земи и гори и били внесени в блок на ТКЗС в периода 1957-1958г. Правото си на собственост ищците извеждали от представен продавателен запис от 1900 г., с който техните наследодатели придобили имота. Същият е ценен от въззивния съд съобразно нормата на чл. 219 ЗЗД отм., във вр. със Закона...