№ 568/24.11.2016 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание в състав:Председател: Маргарита Соколова

Членове: Гълъбина Генчева

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2741 по описа за 2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 45/ 04.04.2016 г. по гр. д. № 76/ 2016 г. в частта, с която Сливенски окръжен съд, потвърждавайки (частично) решение № 4/ 06.01.2016 г. по гр. д. № 676/ 2015 г. на Сливенски районен съд, допуска съдебна делба между съделителите на един поземлен имот в [населено място] заедно със сградите в него, при следните квоти:

· за Х. А. Г. и за П. А. М. – по 3/ 18 ид. части;

· за Т. С. П. и за К. С. П. – по 3/ 18 ид. части и

· за Л. К. Д., за Г. С. Д. и за В. С. Д. – по 2/ 18 ид. части.

Решението в тази част обжалват съделителите Т. П., К. П., Л. Д., Г. Д. и В. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност и изменено относно квотите. Касаторите повдигат процесуалноправния въпрос: Ползва ли се констативният нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, с обвързваща материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост и при оспорване на тази констатация чия е доказателствената тежест? Считат въпросът включен в предмета на доказване и обуславящ изводите на въззивния съд, а допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновават с доводите, че в обжалваната част решението противоречи на ТР № 11/ 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/ 2012 г. ОСГК...