Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Т.П срещу Решение № 3554 от 29.05.2018 г., постановено по адм. дело № 3555/2017 г. от Административен съд София-град с доводи за неправилност. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество.

Ответната страна – Столична община, чрез пълномощника си, оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения:

Пред решаващия съд е предявен иск, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), с който Т.П претендира да бъде осъдена Столична община (СОда му заплати обезщетение за нанесени му неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., понесени вследствие незаконосъобразни действия - изразяващи се в налагането на пет запора, съответно върху жилище, лек автомобил, две банкови сметки и ниви, без той да бъде информиран, че такива ще бъдат предприети, и незаконосъобразни бездействия, изразяващи се в нежеланието на СО да намери най-икономичния вариант за събиране на дължимата сума от 100 лв., която е осъден да заплати на СО по силата на съдебно решение, която сума представлява разноски за юрисконсултско възнаграждение по проведените граждански дела. Счита, че са нарушени административни разпоредби, задължаващи администрацията да бъде почтена, разумна, икономична, предвидима и добросъвестна. Твърди, че вредите са претърпени в периода от 25.08.2016 г. до 07.04.2017 г. и се изразяват в трайни морални болки и страдания, отвращение и погнуса, срам, страх, стрес от незаконосъобразните действия и бездействия на СО....