Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ - Пловдив срещу решение №497/07.03.2019 г., постановено по адм. дело №1607/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив.
В жалбата са наведени основания за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и се иска отмяната му, като вместо това се потвърдят решението на директора на ТП на НОИ Пловдив и разпореждането на пенсионния орган. Ответникът – С.А, не изразява становище.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирана страна.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение Административният съд Пловдив е отменил решение № 2153 – 15 - 238/09.11.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. П., с което е заличено погасеното по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П. в размер на 19 982, 95 лв., от които главница 9 262, 74 лв. и лихва 10 720, 21 лв. и разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П. относно непогасената по давност част от задължението за периода 01.01.2012 г. - 30.06.2016 г. в размер на 15 034, 35 лв., от които главница в размер на 11 038, 44 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 3 995, 91 лв. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П. относно непогасената по давност част от задължението за периода 01.01.2012 г. - 30.06.2016 г. в размер на 15 034, 35 лв., от които главница в размер на 11 038, 44 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 3 995, 91 лв.
За да изведе извод за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него разпореждане, решаващият състав е приел, че съобщаването на разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01266 от 07.07.2017 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив не е редовно и е налице висящност на производството по този административен акт.
Изложил е съображения, че процесното разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П., е издадено на основание чл. 98, ал. 2 и чл. 114, ал. 1, чл. 114а, ал. 3, т. 1 КСО, чл. 85 от НПОС и във връзка с разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01266 от 07.07.2017 г. С него е разпоредено Абаджиева да възстанови неправилно изплатена сума за лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 35017, 30 лева, от които главница за периода 01.01.2007 – 30.06.2016 г. в размер на 20301, 18 лева и лихва в размер на 14716, 12 лева, начислена към 19.09.2017 г., като за задължението за периода от 01.04.1996 г. до 31.12.2006 г. е посочено, че е погасено по давност на основание чл. 115, ал. 1 КСО. С т. 2 от цитираното разпореждане е постановено също така при непогасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение да се удържа сума в размер на 42, 67 лева месечно.
Във въпросното разпореждане е прието още, че във връзка с извършена проверка на пенсионните досиета в ТП на НОИ гр. П. е преценена необходимостта от установяване на осигурителния стаж на Абаджиева, с оглед на което и с писмо изх. № К-17713/18.04.2013 г. са изискани оригиналните документи за осигурителен стаж.
От своя страна с разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01266 от 07.07.2017 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, послужило за издаване на процесното такова, е изменена получаваната от Абаджиева пенсия, считано от 01.04.1996 г. съобразно данните, установени в рамките на проведено пред пенсионния орган административно производство. Така постановеното решение е неправилно.
Дори да се приеме, че връчването на разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01266 от 07.07.2017 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, не е редовно, жалбоподателката е узнала за него още с приемането на административната преписка по делото, част от която е това разпореждане. Няма данни да е упражнила правото си на обжалване на същото, евентуално след валидното й уведомяване по реда на чл. 61 АПК. За настоящия спор е без значение дали е връчено и обжалвано разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 01266 от 07.07.2017 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, при липса на искане за спиране на предварителното му изпълнение, или ако е оспорено, но не е искано спиране на настоящето производство.
От друга страна, според чл. 117а КСО обжалването на разпорежданията по чл. 117, ал. 1, т. 2, не спира изпълнението им. В случая няма данни допуснатото по закон предварително изпълнение на въпросното разпореждане да е било спряно при условията на и по реда на чл. 117а, ал. 2 от КСО.
Обжалваното съдебно решение е недопустимо в частта, с която отменя решение № 2153-15-238/09.11.2017г. на директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е заличено като погасено по давност част от задължението за възстановяване на неоснователно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по разпореждане № [ЕГН]/Протокол №3045-15-178/19.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив, доколкото за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорването на решението в тази му част и производството е следвало за бъде прекратено по аргумент от разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК.
Относно решение № 2153 – 15 - 238/09.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, в частта, в която е потвърдено разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на ръководителя на „Пенсионното осигуряване” при ТП на НОИ – Пловдив в частта, в която вземането не е погасено по давност, в съдебното решение не са изложени мотиви по същество. Липсата на мотиви в тази насока препятства касационната инстанция да извърши касационен контрол за правилността на обжалваното решение, поради което същото следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на делото съдът, съобразно събраните доказателства, следва да направи извод за материалната законосъобразност на решението на директора на ТП на НОИ в процесната част относно вземането, което не е погасено по давност, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №497/07.03.2019 г., постановено по адм. дело №1607/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта, в която съдът е отменил решение № 2153 – 15 - 238/09.11.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. П., с което е заличено погасеното по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П. в размер на 19 982, 95 лв., от които главница 9 262, 74 лв. и лихва 10 720, 21 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
О. Б. Р. жалбата на С.А срещу решение № 2153 – 15 - 238/09.11.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. П., с което е заличено погасеното по давност задължение за възстановяване на неоснователно получена лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П. в размер на 19 982, 95 лв., от които главница 9 262, 74 лв. и лихва 10 720, 21 лв. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част пред Административен съд – Пловдив.
ОТМЕНЯ решение №497/07.03.2019 г., постановено по адм. дело №1607/2018 г. по описа на Административен съд Пловдив в частта, с която е отменено решение № 2153 – 15 - 238/09.11.2017 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. П., относно непогасената по давност част от задължението за периода 01.01.2012 г. - 30.06.2016 г. в размер на 15 034, 35 лв., от които главница в размер на 11 038, 44 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 3 995, 91 лв. и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/Протокол № 3045-15-178/19.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - гр. П. относно непогасената по давност част от задължението за периода 01.01.2012 г. - 30.06.2016 г. в размер на 15 034, 35 лв., от които главница в размер на 11 038, 44 лв. и лихва по чл. 113 от КСО в размер на 3 995, 91 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.