Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „ЧАЙНА СИТИ“ ООД, ЕИК 201981362, подадена чрез процесуалния представител адв.. Д, срещу решение № 4028 от 13.06.2019 г. по адм. дело № 2076/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № 20-ФК/18.01.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект – магазин „Чайна сити“, находящ се в гр. Р., бул. „Липник“ № 58 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Касаторът релевира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че в спорната заповед липсват фактически и правни основания за издаването й. Релевират се доводи, че при извършената от проверяващите контролна покупка в обекта на дружеството, същото е издало касов бон, който съдържа всички необходими реквизити по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски по делото. Алтернативно, в случай че касационната жалба бъде отхвърлена, моли решението да бъде изменено в частта за разноските като се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразено с Наредба за заплащане на правната помощ.

Ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-ФК/18.01.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е постановено запечатване на търговски обект, стопанисван от „ЧАЙНА СИТИ“ ООД – магазин „Чайна сити“, находящ се в гр. Р., бул. „Липник“ № 58 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б „а“ от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

В обжалваното решение съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен като издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186, ал. 3 ЗДДС, в изискуемата писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

От фактическа страна съдът е установил, че на 16.01.2019 г. била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин „Чайна сити“, находящ се в гр. Р., бул. „Липник“ № 58, стопанисван към момента на проверката от „Чайна сити“ ООД, при която било констатирано че е нарушен чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18/2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Видно от приобщените с протокола от извършената проверка от 16.01.2019 г. доказателства - КЛЕН от ФУ за дата 16.01.2019 г., междинен финансов отчет от ФУ за дата 16.01.2019 г., опис на касовата наличност за дата 16.01.2019 г. и КЛЕН от ФУ за дата 13.12.2018 г. - фискалните касови бележки от наличното в обекта ФУ на дата 16.01.2019 г. не съдържат необходимите реквизити съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба №Н-18/2006г., а именно - наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта. Решението е правилно.

Правилно е прието от съда, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 АПК.

Касационната инстанция установи липсата на спор по фактите. Доводите на касатора са свързани с неправилното приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС като се твърди, че няма извършено нарушение, тъй като в случая е издаден касов бон. Административният съд е обсъдил така изложените доводите и правилно е посочил, че съобразно чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалните бонове имат задължителни реквизити. Видно от мотивите на заповедта, фактическите основания за прилагане на принудителната мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС са, че издадената фискална касова бележка от ФУ в обекта не съдържа следните реквизити – наименование на стоката/услугата, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги - нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. Тази касова бележка не отговаря на изискванията за съдържание, с което е нарушен редът и начинът за отчитане и регистриране на продажбите в търговските обекти. Липсата на цитираните реквизити е нарушение на установените правила по чл. 26, ал. 1 т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. относно отчитането на продажбите.

Съгласно текста на чл. 186, ал. 1, т. 1 б. „а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Следователно, условието, което поставя цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната принудителна административна мярка, е търговецът да е допуснал нарушение на установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба, което представлява административно нарушение на чл. 185 ЗДДС във връзка с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. В случая са налице всички предпоставки, визирани в нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС.Пудителната административна мярка е с превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, респ. тя не е административно наказание, не притежава санкционен характер и съответства на предвиденото в чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. Възраженията за нарушение принципа за съразмерност по чл. 6 АПК са неоснователни. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност.

Решението е правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.

Касационната жалба на „ЧАЙНА СИТИ“ ООД срещу решението в частта относно размера за присъдените разноски, представлява искане за изменението му в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по него е първоинстанционният съд по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. В случая посоченият процесуален ред не е изчерпан. Постановеното по това искане определение ще подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а настоящото производство - да се прекрати. Същата следва да се изпрати на Административен съд София - град за разглеждането ѝ като искане за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

При този резултат по спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане за това и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат.

Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:

О. Б. Р. касационната жалба на „ЧАЙНА СИТИ“ ООД срещу решение № 4028 от 13.06.2019 г. по адм. дело № 2076/2019 г. по описа на Административен съд София-град, в частта за разноските.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 9059/2019 г. на Върховния административен съд в тази част.

ИЗПРАЩА касационната жалба с характер на искане за изменение на решение № 4028 от 13.06.2019 г. по адм. дело № 2076/2019 г. по описа на Административен съд София-град за произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4028 от 13.06.2019 г. по адм. дело № 2076/2019 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена жалбата на „ЧАЙНА СИТИ“ ООД срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 20-ФК/18.01.2019 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Решението е окончателно.