Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на В.Д, чрез процесуален представител, срещу решение № 4881 от 11 юли 2019 год., постановено по адм. дело № 5850 от 2018 год., по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 2392 от 02 май 2018 год. на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) и е осъден да заплати на НАП разноски в размер на 100, 00 лв. (сто лева).
С посочената заповед, на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност „главен инспектор по приходите“ в ТД на НАП – София, дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“, сектор „Оперативни проверки“, с ранг I младши, считано от датата на връчване на заповедта – 02 май 2019 год.
Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт. Подробни съображения излага в касационната жалба. Не претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния представител юрисконсулт Ралева, оспорва същата като излага подробни съображения за нейната неоснователност в писмен отговор от 24 септември 2019 год. и в съдебното заседание. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното решение, Административен съд София – град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – изпълнителния директор на НАП – по арг. на чл. 108 от ЗДСл, във връзка с чл. 13, ал. 1 от Закон за НАП, при спазване на изискванията за форма и съдържание на административния акт, изискуеми с оглед чл. 108, ал. 1 от ЗДСл като са посочени: правното основание за прекратяване на служебното правоотношение на В.Д, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Също така е установил, че е налице реално съкращаване на длъжността и е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, поради което е изложил мотиви за законосъобразност на административния акт при липса на отменителните основнаия по чл. 146, т. 3 – т. 5 от АПК и е отхвърлил предявеното оспорване от страна на Денчев срещу процесната заповед. Решението е правилно.
Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, включително и от приетата и неоспорена съдебно – техническа експертиза по делото и допълнителната такава, първостепенният съд е установил правилно релевантните факти и обстоятелства по спора и е извел законосъобразен извод, че заеманата от касатора длъжност „ главен инспектор по приходите“, с ранг I младши в дирекция „Контрол“, отдел „Оперативни проверки“, сектор „Оперативни проверки“, в ТД на НАП – София, е реално съкратена чрез намаляване щатните бройки за посочената длъжност. В разглеждания случай със заповед № ЗЦУ – 560 от 23 април 2018 год. на Изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП – София, считано от 01 май 2018 год. и въз основа на него са съкратени 114 щатни бройки от длъжностите: „началник на отдел“, „началник на сектор“, „главен инспектор по приходите“, „старши инспектор по приходите“ и „инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни проверки“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – София. Със същата заповед на Изпълнителния директор на НАП са утвърдени нови длъжностни разписания на ТД на НАП – Бургас, ТД на НАП - Варна, ТД на НАП – В. Т, ТД на НАП – Пловдив и ТД на НАП – София, считано от 01 май 2018 год. Съгласно новото длъжностно разписание в ТД на НАП – София, дирекция „Контрол“ не съществува отдел „Оперативни проверки“, а само следните отдели: „Разследване на особени случаи“, „Селекция“, „Ревизии“, ‚Проверки“, при общ нов щат на дирекция „Контрол“ от 503 щатни бройки, тоест намалени са с 119 щатните бройки, в сравнение с предходното щатното разписание, в сила от 10 април 2018 год. В последните 119 съкратени щатни бройки се включват 19 щатни броя за длъжността „главен инспектор по приходите“, 21 щатни броя за длъжността „старши инспектор по приходите“ и 71 щата за длъжността „инспектор по приходите“. Общият нов щат на ТД на НАП – София е 1977 щатни бройки, като 1731 щатни бройки са специализирана администрация с 66 броя по-малко в сравнение с предходното щатно разписание.
Видно от предходното длъжностно разписание на ТД на НАП-София, в сила от 10.04.2018 г., в Дирекция „Контрол“ на ТД на НАП-София има отдел „Оперативни проверки“, като има още и отдели „Разследване на особени случаи“, „Селекция“, „Ревизии“, „Проверки“, а общият щат на Дирекция „Контрол“ е 622 щатни бройки. Отдел „Проверки“ се състои от 1 началник отдел, 8 бройки главни инспектори по приходите, 6 бройки старши инспектори по приходите и 1 брой старши специалист, общо 16 щатни бройки. Отдел „Оперативни проверки“ е с общ щат 119 щатни бройки, от които 1 началник отдел, 2 бройки началник сектор, 19 бройки главни инспектори по приходите, 21 бройки старши инспектори по приходите, 71 бройки инспектор по приходите, 1 брой главен специалист и 4 бройки старши специалист. Общият щат на ТД на НАП-София е 2043 щатни бройки, като 1797 щатни бройки са специализирана администрация.
От приложените доказателства по делото се установява, че с длъжностната характеристика на длъжността „главен инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни проверки“ на дирекция „Контрол“ основна цел, вменена на длъжността е осъществяване на контрол по прилагане на данъчно-осигурителното законодателство чрез извършване на оперативни проверки на задължени лица, а основната функция на отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП (вж. функционалната характеристика, утвърдена със заповед от 18 април 2014 год. на Изпълнителния директор на НАП) е осъществяване на данъчно-осигурителен контрол, чрез извършване на проверки за прихващане или възстановяване надвнесени суми, за възстановяване на надвнесено ДДС на дипломатическите представителства, по възстановяване на ДДС на чуждестранни юридически лица и др. Следователно са налице разлики във функционалните характеристики на двете административни звена, обусловени от различния обект на проверките, приложимите нормативни актове и начина на осъществяване, поради което от посочените по-горе различни задължения, правилно административният съд е установил наличието на разграничение между отделните длъжности „главен инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни проверки“, дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – София и „главен инспектор по приходите“ в сектор „Проверки“ в офис „Център и в отдел „Регистрация“ в ТД на НАП. Изложеното води до извод за липса на запазване на системата от функции и задължения, присъщи на заеманата от касатора длъжност.
Обоснован е изводът на инстанцията по същество, че оспорената пред него заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Денчев е законосъобразна и са налице предвидение в чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл две кумулативни предпоставки, а именно: длъжността да е отпаднала като нормативно определена позиция, с пълно премахване на функциите, задачите и задълженията й/или респективно тяхното изменение да е толкова значително, че новата им съвкупост и изисквания за тяхното осъществяване да налагат извод за наличие на качествено нова длъжност. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двата случая е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
С оглед приетите по делото факти се установява, че намалената численост на ТД на НАП - София е от 1797 щатни бройки на 1731 щатни бройки, което сочи за действително намаляване с 66 щатни бройки, които са за длъжността „главен инспектор по приходите“, „инспектор по приходите“, „старши инспектор по приходите“ и други, а от анализа на длъжностните разписания се налага изводът, че 53 от щатните бройки на закрития отдел „Оперативни проверки“ са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи различни функции от тази на отдел „Оперативни проверки“, дирекция „Контрол“ към ТД на НАП – София. В резултат на изложеното безспорно e, че длъжността „главен инспектор по приходите“ в отдел „Оперативни проверки“ обективно не съществува и няма идентичност между същата в съкратения отдел и в другите отдели в дирекция „Контрол“, както и в ЦУ на НАП. Ето защо, правилен е изводът на първостепенния съд, че съкращаването е реално извършено и е осъществен фактическият състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.
Правилен е изводът на АССГ, че извършеното съкращаване на процесните длъжности в отдел „Оперативни проверки“, както и на самия отдел, не обосновава наличието на хипотеза по чл. 87а от ЗДСл. С посочената правната норма е предвидена забрана за прекратяване служебно правоотношение при посочените в нея обстоятелства, което има отношение към разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл, а не към т. 2 от същия закон, чийто хипотеза е предмет на настоящия спор. Същата е въведена с цел запазване нормалното функциониране на администрацията, а по аргумент от чл. 36 от ЗА, под „администрация“ по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл се разбира администрацията на НАП като цяло, а не отделно нейно структурно звено (в случая отдел). Поради това, при промяна в организацията на администрацията чрез преструктурирането й посредством откриване и закриване на структурни звена, увеличаване и намаляване на щатни бройки в същите, разпоредбата на чл. 87а от ЗДСл е неприложима.
Неоснователни са касационни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение относно прилагането и тълкуването на чл. 6, ал. 4, във връзка с ал. 1 - ал. 3 от АПК, което е рефлектирало като нарушение върху процесната заповед като издадена в противоречие със закона. В разглеждания случай са закрити отделите „Оперативни проверки“ във всички ТД на НАП в страната, следствие на което е извършеното съкращаване на съответните щатни длъжности и предприетите действия в тази насока са въпрос на целесъобразност при изпълнение на правомощията на органа по назначаването, респ. реорганизиране дейността на държавната администрация с оглед повишаване ефективността й. Служебното правоотношение не прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени, целящи оптимизиране дейността на Агенцията по приходите. Спазена е целта на закона. Съобразно чл. 2, ал. 3 от ЗДСл длъжностното разписание е утвърдено от органа по назначаване /изпълнителния директор на НАП/. Хипотезата на чл. 5, ал. 5, т. 6 от ЗНАП е осъществена с решение № РМФ-30/14.05.2018 г. на МФ.
Не са налице допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК, като съдът се е произнесъл съобразно събрания по делото доказателствен материал, включително предвид приетите и неоспорени от страните заключения на ВЛ Томова по назначените две съдебни експертизи.
Предвид гореизложеното, атакуваният съдебен не страда от релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същият следва да се остави в сила.
При този изход на делото основателно е искането на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на сумата 100 лева.
На основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4881 от 11 юли 2019 год., постановено по адм. дело № 5850 от 2018 год., по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА В.Д да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 100 лв. (сто лева), разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.