Производството е по реда на чл. 175 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 248 от ГПК (Г. П. К) /ГПК/ вр. пар. 2 от ДР на ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по молбата на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - В. Т при ЦУ на НАП, приподписана от юрк.. В, с приложено към нея пълномощно, за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 16539 от 04.12.2019 г., постановено по административно дело № 7341/2019 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, както и за изменение на същото решение в частта му за разноските.

Според твърденията на страната, изложени в молбата й от 18.12.2019 г., изпратена по пощата на 13.12.2019 г., погрешно в диспозитива на решението е посочено, че ревизионният акт се отменя за отказаното с него право на данъчен кредит по 4 фактури, издадени от „Ники мес 2008“ ЕООД, в общ размер 162 975 лв., което противоречи на изложените мотиви, доколкото в тях този размер е определен на 6 693.59 лв. Погрешно е изчислен и размерът на дължимите разноски и са присъдени такива в размер на 162 975 лв. вместо 166 060.20 лв.

Ответникът по молбата - „Данимес 6“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Н. М“ № 2 – не изразява становище.

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на решението в частта му за разноските като подадена от страна по делото и в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ДОПК при наличието на списък на разноските в касационната жалба е допустима.

Основателни са доводите на молителя за допусната в диспозитива на решението очевидна фактическа грешка, изразяваща се в противоречие между мотивите и диспозитива на същото. В мотивите на решението е прието, че ревизионният акт следва да се отмени в частта му, в която е...