Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (Доп. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 20.12.2016 г.).

Образувано е по жалба на Д.К, [дата на раждане] в [държава], [гражданство] срещу Заповед № 5364з-840 от 22.06.2018 г. на директора на Дирекция „Миграция” към Министерството на вътрешните работи (МВР) в частта, с която на основание чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ) (ЗЧРБ) на чуждия гражданин е приложена принудителна административна мярка “експулсиране”.

В жалбата има оплаквания, че административният акт е незаконосъобразен - не съдържа мотиви и е постановен в противоречие с материалния закон. В писмени бележки, подадени чрез адв.. Ф, назначена по реда на ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ), са изложени подробни съображения относно материалната незаконосъобразност на заповедта. Иска се отмяна на административния акт.

Ответникът - директорът на Дирекция „Миграция” към МВР, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, след като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт, от лице с правен интерес от оспорването и при спазване на преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че с писмо рег. № 73/14.06.2018 г. началникът на Затвора в [населено място]е уведомил Дирекция “Миграция” към МВР, че на 27.06.2018 г. поради изтърпяване на присъдата ще бъде освободен лишеният от свобода Д.К, [гражданство], осъден по НОХД № 1224/2018 г. на Софийски градски съд на лишаване от свобода за срок от...