Производството е по реда на чл. 459 ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/, вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Коалиция „Ние, гражданите“, представлявана от В.Г срещу Решение № 7352 от 27.11.2019 г., постановено по адм. дело № 12441 по описа за 2019 г. на Административен съд София-град, с което е потвърдено Решение №1050-МИ/29.10.2019 г. на Общинската избирателна комисия в Столична община, област С.-град. Твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, не кореспондирало нито с материалния, нито с процесуалния закони. Иска съдебното решение да бъде отменено и да се върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, като се дадат указания на съда за допускане на заявените доказателствени средства.

Постъпил е отговор от 17.12.2019 г. от Общинска избирателна комисия-Столична община, чрез председателя П.В, в който се поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на първата инстанция.

Останалите заинтересовани страни не изразяват становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба.

Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция, при спазване на изричната разпоредба на чл. 459 ал. 7 от ИК, е било решение №1050-МИ/29.10.2019 г. на ОИК в Столична община за определяне на резултатите от гласуването за общински съветници в CO. Пред първоинстанционният съд са били подадени четири жалби. Жалбоподателят Коалиция „Ние, гражданите" е твърдял, че неправилно е отчетен броя на недействителните гласове, като се оспорва именно този брой - на недействителните бюлетини. В жалбата са изложени твърдения, че част от отчетените като недействителни бюлетини са действителни. Твърди се също, че неправилно като недействителни са отчетени бюлетини, в които има повече от една преференция. Излагат се твърдения за това, че част от бюлетините са правени като недействителни чрез задраскване върху тях от председателя или членове на секционните избирателни комисии. С оглед дадените указания, с молба от 08.11.2019 г. са конкретизирани номерата на секциите - 398, в протоколите на които, се твърди, че неправилно е отчетен броя на недействителните бюлетини. В таблица са посочени броя на гласувалите, броя на гласовете за Коалицията, броя недействителни бюлетини за Коалицията и броя недействителни бюлетини по т. 9 от протоколите.

В жалбата на ПП „Партия на зелените" са били изложени твърдения за многократни задрасквания в протоколите на СИК, с които са направени поправки в броя на бюлетините и на избирателите. Считат, че тези поправки се отразяват върху отчетите изборни резултати. Предвид това, посочените в обжалваното решение резултати не отговарят на действителните. С молба-уточнение от 07.11.2019 г. са посочени 11 секционни протокола с конкретно посочени в тях пороци, които в незаверено копие са представени по делото.

Жалбоподателят Коалиция „Движение ЗАЕДНО за промяна" е твърдял пред първата инстанция, че неправилно е отчетен броя на недействителните гласове, като се оспорва броя на отчетените недействителни бюлетини, по подробни съображения, а именно: обявени са за недействителни с твърдения за тяхната неопределяемост бюлетини, в които поставения знак излиза извън квадратчето, но не засяга съседното, както и такива, в които има повече от една преференция. Твърди се също, че с оглед разликата в броя на избирателите в списъците в първи и втори тур, това разминаване буди съмнение, относно манипулации на избирателните списъци, чрез подписване в изборния ден и пускане на бюлетини от членове на СИК, с цел повишаване на резултата за определени политически сили и кандидати. С молба, постъпила на 11.11.2019 г, са посочени конкретно 24 секционни протокола, в които се твърди, че неправилно е отчетен броя на недействителните бюлетини и, че са налице гласували лица, починали или извън територията на страната. В тази молба са наведени и доводи за нарушения при изготвяне на избирателните списъци - Част 2, обосновани с разликата в посочения от говорителя на ЦИК брой граждани на ЕС - 770 и отразения брой в протокола на ОИК - 5883. В тази връзка е направено и доказателствено искане. Съдът е счел, че последното обстоятелство е наведено извън срока по чл. 459, ал. 7 от ИК, поради което не следва да бъде разглеждано в настоящото производство.

Жалбоподателят Местна коалиция „Д. Б за гражданите" (ДБГ, ЗНС, НДСВ) в жалбата твърди на първо място, че решението е издадено на грешно правно основание; освен това - действителните гласове за № 67 не са 3289, както е посочено в протокола на ОИК, а са повече от 6600; както и че установения от ОИК преференциален вот също е неправилно отразен. Твърди се също, че много от приетите за недействителни бюлетини, всъщност са действителни. Като пороци на протоколите на секционните избирателни комисии са посочени множество подправки, неподписани от всички членове на Комисията в конкретно посочени точки на същите. Твърди се също, че част то протоколите на СИК, установяващи резултатите, не отговарят на обективната истина, което е утвърдено и обосновано в деклариран от гласоподавателите вот. С молба, постъпила на 11.11.2019 г. е конкретизирано детайлно кои части на всеки протокол, от общо 67 протокола, се оспорват и доводите, поради които са оспорвани. В молбата от 11.11.2019 г. са наведени доводи за невалидност на решението на ОИК за допусната поправка на явна фактическа грешка и са направени доказателствени искания в тази насока. С оглед уточненията, направени от процесуалния представител в проведеното открито съдебно заседание на 14.11.2019 г., а именно, че всъщност с тези доводи се иска да бъде осъществен инцидентен контрол за валидност на решението, с което е допусната поправка на ОФГ, в настоящото производство, съдът е счел, че такъв е недопустимо да се извършва в настоящото производство.

От фактическа страна, Административен съд София-град е установил, че от събраните по делото писмени доказателства, представени като част от административната преписка, неоспорени от страните и тези, публикувани на общодостъпни сайтове на ЦИК и ОИК - Столична община, се установява, че на основание чл. 98, т. 1 от Конституцията на Р. Б и чл. 4, ал. 1 ИК с Указ № 163 от 10.07.2019 г. на Президента на Р. Б (Обн. ДВ. бр. 56 от 16 юли 2019 г.), са насрочени избори за общински съветници и за кметове на 27.10.2019г. С решение № 615-МИ/15.08.2019 г. и Решение № 1212-МИ/26.09.2019 год., Централната избирателна комисия (ЦИК), в съответствие с чл. 6, ал. 1 от ИК, е утвърдила образците на изборните книжа за произвеждане на избори за общински съветници и кметове. Не е спорно, че със заповед на Кмета на Столична община, издадени на основание чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ), в изпълнение на правомощието по чл. 8, ал. 2 ИК и с последващи заповеди за изменението й, в Столична община са образувани 1612 избирателни секции за произвеждане на избори за общински съветници и кметове, насрочени за 27 октомври 2019 г., разпределени по административни райони, като съобразно т. 4 броят на избирателите във всяка избирателна секция е определен на база справка за броя избиратели на територията на Столична община към 28.08.2019 г. по последно подадени данни от ГД ГРАО на Министерството на регионалното развитие и благоустройството към районните администрации на Столична община. С Решение № 892-МИ/30.08.2019 г. и Решение №1190МИ/25.09.2019 г. на ЦИК е назначена Общинска избирателна комисия в Столична община, област с административен център София град, в състав от 41 членове. По делото липсва спор, поради което по аргумент от нормата на чл. 153 ГПК не подлежи на нарочно доказване обстоятелството, че в производството по назначаване на процесната ОИК е спазена процедурата по чл. 75 и сл. ИК, а членският й състав съответства на изискванията при съставянето на чл. 76, ал. 3 - 9 ИК.

Съдът е приел още, че видно от представените от ответника решения на ОИК по чл. 89 ИК за назначаване на СИК в Столична община, София град, респективно за промени в съставите им (представени като приложение по делото), са определени съставите на секционните избирателни комисии и са утвърдени списъците с резервните членове в съответствие с нормата на чл. 89, ал. 1 от ИК. По делото липсва спор, поради което по аргумент от нормата на чл. 153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване обстоятелството, че в производството по назначаване на секционни избирателни комисии е спазена процедурата по чл. 91 и сл. ИК, а членските им състави съответстват на изискванията при съставянето на чл. 92, ал. 3 – 9 от ИК.

Като доказателство по делото са били представени протоколите на всички 1612 СИК, в които са отразени резултатите от гласуването за общински съветници. След обобщаване на резултатите от гласуването, нанесени в протоколите на СИК, в протокола на Общинска избирателна комисия - Столична община за избиране на общински съветници са отразени крайните резултати от гласуването. Видно от същия броят на избирателите според избирателните списъци е 1058563, броят на избирателите, вписани в допълнителните страници на избирателните списъци в изборния ден е 8907. От тях гласували според броя на подписите в избирателните списъци са 452211, какъвто е и броят на намерените в избирателните кутии бюлетини. От тях общо 428862 са действителни и 23349 са недействителни. Броят на действителните гласове, подадени за кандидатски листи на партии, коалиции и инициативни комитети е 402548, а броят на действителните гласове „Не подкрепям никого" е 26314. След разпределение на действителните гласове по кандидати се е стигнало до следните резултати за жалбоподателите: за ПП „Зелените" - 4179 действителни гласове и 27 недействителни гласове; за Коалиция „Ние, гражданите" - 2634 действителни гласове и 29 недействителни гласове; за Коалиция „Движение ЗАЕДНО за промяна" - 3174 действителни гласове и 34 недействителни гласове и за Местна коалиция „Д. Б за гражданите" (ДБГ, ЗНС, НДСВ) 3289 действителни гласове и 17 недействителни гласове. В т. 10 от протокола е отразено разпределението на предпочитанията (преференциите) за кандидатите от листите.

Във връзка с изложените в жалбата на Коалиция „Ние, гражданите“ доводи, съдът е посочил, че преброяване на бюлетините и преценката за тяхната действителност се извършва в СИК, от всички нейни членове. Прието е, че посочените в жалбата и в последствие, след указания на съда 368 бр. протоколи, са подписани без възражения и особени мнения и при липса на спор относно действителността им при преброяването и отчитането на подадените във всяка от СИК гласове. В протоколите не било отразено да има подадени жалби и възражения, т. е. няма никаква индиция, че при преброяването на бюлетините и преценката им за действителност е имало нарушения. Освен това, съгласно ИК, преброяването на бюлетините и преценката за тяхната действителност, се извършвала единствено и само ръчно, от членовете на СИК, след приключване на изборния ден. Такова преброяване е допустимо и повторно в хипотезата на чл. 445, ал. 3 от ИК, но не е предвиден какъвто и да е способ за преброяване в ИК, освен този, освен ако в някой от протоколите е видно, че са съществували противоречия между членовете на СИК в тази насока, каквито в случая не са установени. Единствено при установяване на значими за производството разногласия, съдът можел да встъпи в ролята на арбитър и да провери спазването на разпоредбите при отчитането на гласовете, като повтори дейността на компетентните за отчитането на гласовете органи, съставени от представители на различни политически сили и при спазване на изчерпателно уредена процедура по назначаването. Съдът е акцентирал, че е налице гаранция за защита правата на кандидатите, които не са парламентарно представени, каквито са жалбоподателите, свързана с възможността техни представители да присъстват в секционните избирателни комисии и да следят за спазване на правилата, а при констатирани нарушения да подават сигнали. Съдът е взел предвид разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ИК, според която застъпниците подпомагат и представляват интересите на кандидатите в кандидатските листи на партиите, коалициите и инициативните комитети пред държавните и местните органи, обществените организации и избирателните комисии и техния брой за всяка кандидатска листа на партия, коалиция и инициативен комитет е съобразен с броя на избирателните секции в съответния изборен район, поради което всеки участник като кандидат в изборния процес, в това число и жалбоподателя Коалиция „Ние гражданите“, може да защити интересите си във всички СИК, като регистрира свои застъпници. Представител на коалицията е имал право да присъства в изборното помещение при откриването и закриването на изборния ден, да присъства в изборното помещение по време на гласуването, да присъства в изборното помещение при отварянето на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването, при задължение на съответната СИК му осигури пряка видимост. Съдът е отчел и обстоятелството, че представителите на жалбоподателя са били в правото си да подават жалби и сигнали за нарушения на изборния процес, както и да присъстват на заседанията на комисиите.

Първоинстанционният съдебен състав е приел за недоказано твърдението, че представители на този жалбоподател не са допускани в сек-ционните избирателни комисии. Въпреки дадената от съда възможност жалбо-подателят не е представил доказателства за подавани в тази насока сигнали.

На следващо място, съдът подробно е изследвал направените поправки в оспорените пред него 67 протокола. Обобщавайки изложеното за всеки от оспорените протоколи, решаващия съдебен състав е стигнал до извода, че почти всички са направени за отстраняване на очевидни фактически грешки по реда и при условията на чл. 445, ал. 5 от ИК. Малкото изключения на поправки, удостоверени с по-малко от три подписа, не могат да обосноват недействителност на протокола или невярност на отразената поправка. По аргумент на по-силното основание от чл. 441, ал. 5 от ИК, съгласно който неподписването на протокола от член на СИК не го прави недействителен, неполагането на подписи от всички членове на СИК до някои от поправките в съответния протокол, респективно на по-малко от трима от членовете й по чл. 444, ал. 1 от ИК, не могат да обосноват извод за недействителност на протокола в поправената част. Освен това нормата на чл. 178, ал. 2 от ГПК задължава съда да оценява доказателствената сила на документ, в който има заличавания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци с оглед на всички обстоятелства по делото. При извършените пресмятания по данните в обсъдените от съда протоколи на СИК, се установявали допуснати технически грешки - вписване на данни в грешно поле, след което зачертаване и отразяване на същите данни в коректното поле, неправилно сборуване на данни от точно определени полета. Прието е, че множеството законодателни контроли при приемане на протоколите от СИК в ОИК, а именно, че представител на СИК присъства при въвеждане на данните в ИП към ОИК, че член на ОИК приема книжата като също проверява съответствието на фабричните номера на протоколите, че се създава отделен и самостоятелен документ - разписка по чл. 445, ал. 6 ИК, съдържаща данните от избора, че съгласно чл. 457, ал. 2 ИК ОИК предава в ЦИК копие от компютърната разпечатка на данните за протоколите и решението на ОИК за всеки вид избор, списък на получените протоколи на СИК с кодовете на разписките им и компютърното предложение за протокол и решение на общинската избирателна комисия за всеки вид избор, предоставени от ИП, както и два броя технически носители с числовите данни от обработката на протоколите на СИК, са гаранция за верността на въведените данни. Взето е предвид и обстоятелството, че тези книжа се проверяват отново от ЦИК (чл. 457, ал. 3 от ИК) и последната издава разписка на ОИК и се подписва протокол за предаването и приемането между представителите на ЦИК и ОИК в два идентични екземпляра. От представените по делото доказателства се установявало, че приемо - предавателни разписки са съставени за всички оспорени протоколи на СИК, което е гаранция за точно, коректно и правилно зачитане на съдържащите се в тях данни.

С оглед на гореизложеното, съдът е приел от правна страна, че решение №1050-МИ/29.10.2019 г. на ОИК в Столична община, с което е определен изборния резултат от произведения избор за общински съветници в СО е взето от компетентен орган - Общинска избирателна комисия в Столична община, област С.-град, назначена с решение № 892-МИ/30.08.2019 г. и решение №1190МИ/25.09.2019 г. на ЦИК, е в съответствие с правомощията й по чл. 87, ал. 1, т. 26 и чл. 453, ал. 5 от ИК. Решението според съда е обективирано в предписаната от закона писмена форма по образец, утвърден от ЦИК, в съответствие с целта на ИК, а именно да бъде избран орган на изпълнителната власт в Общината - Общински съвет, в съответствие с изразения вот на избирателите. Със същото са разпределени мандатите за общински съветници по кандидатски листи на политически партии и коалиции, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота, и са обявени за избрани за общински съветници един независим кандидат и 60 кандидати на партиите и коалициите.

На следващо място, АССГ е счел, че при приемане на решението са спазени административнопроцесуалните правила, регламентирани в ИК. Същото е издадено въз основа на получените данни от протоколите на СИК, обективирани в Протокола на ОИК за избор на общински съветници. Д. П на ОИК за избиране на общински съветници не е оспорен от нито един от жалбоподателите по реда на чл. 193 ГПК, вр. чл. 144 АПК в нито една част, то отразените в него цифри следвало да бъдат приети за верни. Този протокол представлявал официален свидетелстващ документ, който има обвързваща съда материална доказателствена сила и установяването на обстоятелства в противоречие със съдържанието му е възможно единствено по този процесуален ред. Предвид това посочените в него крайните резултати от гласуването, относими към настоящия спор, отразени в протокола на ОИК съдът приема за верни. Отчетени са броят на избирателите според избирателните списъци - 1058563, броят на избирателите, вписани в допълнителните страници на избирателните списъци в изборния ден - 8907. От тях гласували според броя на подписите в избирателните списъци са 452211 избиратели, какъвто е и броят на намерените в избирателните кутии бюлетини. Действителни са били 428862, а 23349 са определени като недействителни. Броят на действителните гласове, подадени за кандидатски листи на партии, коалиции и инициативни комитети е 402548, а броят на действителните гласове „Не подкрепям никого" е 26314. Приел е за безспорно, че броят мандати за общински съветници в Столична община е 61.

Съдът е счел, че въз основа на резултатите, отразени в протокола, в процесното решение правилно е прието, че е избран за общински съветник един независим кандидат, получил 42759 действителни гласове, при което мандатите, които са разпределени между партиите и коалициите са 60. Правилно, на база на отчетените резултати, същите са разпределени между пет партии и коалиции, като спор по този въпрос, както и по определения брой на мандатите им в производство не е повдиган.

Съдът е установил, че четиримата жалбоподатели в първоинстанционното производство правилно не са включени в разпределението на мандатите, тъй като нито един от тях не е получил брой действителни гласове не по-малко от 6600. Видно от протокола на ОИК, резултати за жалбоподателите са: за ПП „Зелените" - 4179 действителни гласове и 27 недействителни гласове; за Коалиция „Ние, гражданите" - 2634 действителни гласове и 29 недействителни гласове; за Коалиция „Движение ЗАЕДНО за промяна" - 3174 действителни гласове и 34 недействителни гласове и за Местна коалиция „Д. Б за гражданите" /ДБГ, ЗНС, НДСВ/ - 3289 действителни гласове и 17 недействителни гласове.

Първоинстанционният съд е счел, че твърденията на жалбоподателя ПП „Партия на зелените" за множество поправки в протоколите на СИК, индивидуализирани и конкретизирани относно 11 протокола, дали отражение върху резултатите от гласуването, са недоказани. Проверка на поправките в тези протоколи не е била извършена от съда, предвид липсата на искане за откриване на производство по реда на чл. 193 ГПК относно верността на отразените в тях данни.

По повод твърденията на Коалиция „Ние, гражданите" е приел, че не са се събрали никакви доказателства относно твърдението, че бюлетини са правени недействителни чрез драскане с нокът от председатели и членове на комисии върху бюлетините при преброяването им, при което и предвид индигираната ивица на гърба на бюлетината в зоната на вота, върху тази под нея се появява символ, който я прави недействителна. Предвид изложеното съдът приел, че и този жалбоподател не е доказал твърдяните от него обстоятелства, които да обусловят обявяване на избора за недействителен или отмяна на решението и връщане на книжата на ОИК за обявяване на действителните резултати.

По отношение доводите на Коалиция „Движение ЗАЕДНО за промяна", свързани с неправилно отчетен брой на недействителните бюлетини не се събраха относими, допустими и необходими доказателства. Твърденията, че в 24 СИК са отразени като гласували лица, които не са имали право да гласуват, чрез подписване в изборния ден и пускане на бюлетини от членове на СИК, като общи и хипотетични, не са проверени в хода на настоящото производство. Конкретни твърдения и относими и допустими доказателствени искания за установяване на това не са били направени от този жалбоподател. Предвид изложеното и доколкото и този жалбоподател не е поискал изрично откриване на производство по оспорване верността на протокола на ОИК и посочените от него 24 протокола на СИК, съдът приел, че същият не е доказал твърдяните от него изборни нарушения.

Основания за отмяна на процесното решение съдът не е установил и от жалбоподателя Местна коалиция „Д. Б за гражданите" (ДБГ, ЗНС, НДСВ). Доводът му за грешно посочено правно основание бе оборен с представеното от ответника решение за поправка на ОФГ. Но първоинстанционния съд е посочил също, че дори да не бе издавано последното, само грешката в правното основание не би опорочила решението до степен, че същото да бъде отменено на това основание. Това е така, тъй като от съдържанието на същото е ясна и недвусмислена волята на издателя му.

С оглед на гореизложеното, съдът е извел извод, че анализът на събраните по делото доказателства, в контекста на заявените твърдения, налагат извода, че при провеждане на изборите за общински съветници в Столична община не се установи да са били допуснати съществени нарушения на изборния процес, които да доведат до различен от обявения в оспорваното решение изборен резултат за жалбоподателите,.

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 459 ал. 8 от Изборния кодекс и от надлежна страна.

Решението е правилно, а подадената срещу него жалба е неоснователна по следните съображения:

Правилно и обосновано съдът е приел, че липсва доказателства за допуснати в хода на изборния процес нарушения, които да са довели до опорочаване на приключващия изборното производство акт – решението за определяне на резултати от проведеното гласуване за избор на общински съветници в Столична община.

Съобразно трайно изградената практика на съставите на Върховен административен съд, обективирана в решения по оспорване на изборни резултати по реда на чл. 459 от Изборния кодекс, свързана със специфичния характер на проверката, осъществяваща се в процеса на съдебното оспорване, че евентуална неистинност на отразеното в официалните документи може да се установи при открито производство по предвидения за това ред, като съгласно чл. 154 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, оспорващият следва да докаже, че данните, изложени в протоколите са неверни.

Както съдът вече е заявил, с нормите на Изборния кодекс е въведена детайлна уредба на процедурите по провеждане на изборния процес и материалните предпоставки от съществено значение за изборното производство, в това число и кои бюлетини са действителни и кои недействителни, начина на гласуване, осигуряване тайната на вота, предвидената възможност за повдигане на спор по действителността на бюлетини в СИК, която да вземе решение по всяка от тях, участие на застъпници и наблюдатели по време на всички етапи от изборния процес и при отчитане на резултата от гласуването, начина на вземане на решения в СИК и ОИК, уредбата на особеното мнение и процедурите по предаване на изборните книжа и защита на данните в тях. в своята съвкупност регламентират организацията и реда за произвеждане на различните по вид избори, които се основават на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване. С оглед на това целта на ИК е насочена към реализирането на избирателното право на субектите на изборния процес при осигуряване на предвидени гаранции и механизми за определяне на законосъобразен изборен резултат.

Първоинстанционният съдебен състав правилно е преценил, че контрола за законосъобразност не се изразява в повтаряне действията на изборната администрация, която осъществява дейността си в изпълнение на вменените от Изборния кодекс задължения. Съдебната проверка върху решението, с което се определя изборния резултат, се осъществява чрез произнасяне на съда по отношение на твърдяни и доказани от страните в съдебното производство нарушения, които водят до обосновано съмнение в обявения от правоимащата комисия окончателен изборен резултат.

Както правилно е преценено в оспореното решение, при липсата на надлежно и своевременно предприети действия по оспорване на конкретно посочени протоколи на СИК, по реда на чл. 193 от ГПК, във вр. чл. 144 от АПК, отразените в тях факти следва да се приемат за установени по аргумент от чл. 179 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Доказателствената тежест да установи несъответствието на описаната в тези официални документи информация с действителните фактически обстоятелства лежи върху лицето, оспорващо административния акт. В хода на съдебното производство пред АССГ такова оспорване не е направено, въпреки че е дадена възможност на страните, в това число и жалбоподателя, да вземат отношение по представените доказателства. Протоколите, изготвени от секционните избирателни комисии са официални свидетелстващи документи и при липсата на оспорване по реда на чл. 193 ГПК, съдът е длъжен да се съобрази с отразените в тях факти и обстоятелства. Оспорването на тези документи е формален акт и следва да бъде извършено по точно определен в закона ред и в точно определен момент, поради което твърдението в касационната жалба, че след като е оспорен броя на обявените за невалидни бюлетини следва да се считат оспорени и протоколите, в които са нанесени данни за същите, е напълно несъстоятелно.

Поради описаното, искането за преброяване на недействителни бюлетини и изследване на всяка от тях относно причините, довели до определянето и като негодна да установи по безспорен и категоричен начин вота на гласоподавателя, правилно и обосновано е прието като неоснователно и е оставено без уважение.

Настоящата съдебна инстанция споделя и становището, свързано с липсата на данни за допуснати съществени нарушение при и по повод преброяването на гласовете и отразяване на резултатите от тези действия в нарочните протоколи на СИК. Както съдът правилно е отбелязал, в състава на всяка от комисиите са включени представители на участващите в изборите политически партии, коалиции, инициативни комитети др., които могат да отразят несъгласието си с обявения изборен резултат чрез изрично отбелязване в изготвяния след приключване на изборния ден протокол. При липсата на данни за отразени в изборните книжа несъгласия с установения след извършеното преброяване резултат или подадени по надлежен ред сигнали, е логично да се приеме, че съставите на комисиите са били съгласни със същия и не са имали забележки при определянето на която и да е от извадените от изборната кутия бюлетини като недействителна. И на това основание, правилно е формулирана преценка за неоснователност на искането за повторно преброяване и проверка на недействителните бюлетини във всяка от 368–те секции, посочени от касационния жалбоподател.

Както по – горе беше описано, законодателят е предвидил процедури за контрол и корекция на фиксирания в изборните книжа на всяка секционна избирателна комисия резултат, но това може и следва да стане при наличието на данни или индикации за допуснати грешки, неясноти или неточности в действията на комисията при извършваното преброяване, а такива могат да се установят чрез съответно отбелязване в протоколите, било под формата на възражение на някой от членовете на комисията, било поради пропуск при попълване на задължително по закона съдържание или поради значима за производството грешка при отразяване на изборния резултат. Тези процедури не задължават съда да предприеме по собствена инициатива действия по проверка на изборните резултати, касаещи в конкретния случай, отразените от СИК недействителни бюлетини. Това би означавало обезсмисляне на дейността на администрацията по провеждане на избори и изземване от съда на правомощията й по проверка и обявяване на изборен резултат.

Вида и съдържанието на изборните книжа е определен от Централната избирателна комисия с нарочно решение № 630-МИ от 20.08.2019 относно утвърждаване образци на изборни книжа за произвеждане на изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г. Това решение, не е предмет на оспорване в производството, водено пред Административен съд София – град, поради което съдът правилно е оставил довода, свързан с използването на индиго върху бюлетините без разглеждане.

По изложените съображения, настоящия съдебен състав намира оспореното решение за правилно и обосновано. При постановяването му, съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, съставляващи основания за неговата отмяна, поради което атакувания пред настоящата инстанция съдебния акт следва да бъде оставен в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7352 от 27.11.2019 г., постановено по адм. д. № 12441 по описа на Административен съд София-град за 2019 год.

Решението е окончателно.