Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на М.И, подадена чрез пълномощника му, неговия баща Д.П против решение № 1918/16.10.2018г., постановено от Административния съд – Варна по адм. д.№ 634/2018 година.

С обжалваното решение е отхвърлен предявения иск от М.И срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи с правна квалификация чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за сумата от 100 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди по причина на незаконосъобразните действия на полицейските органи при извършване на личен обиск в 23.30ч. на 30.11.2017г. в местността „Сълзица“ по пътя за с. К..

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението и се иска неговата отмяна. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че поддържа ни са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Варна не изразява становище по нея.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебния спор, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба е основателна, но по съображения, които се различават от изложените в нея.

Административният съд е приел, че е сезиран с иск с пр. осн. чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 100 лева за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в изпитано унизително чувство, причинено от незаконосъобразните действия на полицейските органи, при извършен му личен обиск в 23, 30ч. на 30.11.2017г. в местността „Сълзица“, при който е бил съблечен гол.

За установено от фактическа страна съдът е приел, че ищецът...