Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на „А. Л. Т“ ЕООД чрез адв. Р.С срещу решение № 2531 от 11.04.2019 г., постановено по адм. дело № 11191/2015г. по описа на Административен съд София – град (АССГ). С атакуваното решение е отменил Ревизионен акт (РА) № МДТ-РД-01-07-54 от 08.07.2015г., издаден от органи по приходите при Столична община, в частта му за имот с партида 7209F74634, като е признал за възстановяване сумата 1 670, 22 лева, внесена недължимо като данък върху недвижимите имоти, и сумата 6 769, 76 лева, внесена недължимо като такса за битови отпадъци, ведно със съответните лихви, отхвърлил е жалбата на дружеството против Ревизионен акт № МДТ-РД-01-07-54 от 08.07.2015г., издаден от органи по приходите при Столична община, в останалата му част. С решението в полза на Столична община са присъдени разноски в размер на 1464, 20 лева.

Решението в частта, с която е отменен РА не е обжалвано и е влязло в сила.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че административният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства относно основния спор по делото – дали процесните имоти са жилищни или нежилищни, поради което е достигнал до грешен правен извод, че имотите са нежилищни. Посочва, че АССГ неоснователно е отказал да обсъди аргументите на дружеството относно начина на определяне на дължимите данък недвижими имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) в частта относно квадратурата на имотите – брутна или нетна. Излага, че първоинстанционният съд неоснователно е пропуснал да обсъди искането на дружеството за възстановяване...