Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията /СОПА/ против решение № 1096 /22.05.2018г., постановено по адм. дело № 2140/2017 г. по описа на Административен съд – Варна с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу писмо, изх. № 94-00-67/29.06-2017г. на Директора на Дирекция „Правна“ при Министерството на регионалното развитие и благоустройство­то/МРРБ/ по заявление за достъп до обществена информация, вх.№ РЦС 17-РИО09-3 от 01.06.2017г.

В касационната жалба решението е оспорено като незаконосъобразно и необосновано, като се твърди и нищожност на същото. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът по касационната жалба – директора на Дирекция „Правна към МРРБ не изразява становище по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, излага съображения за оставяне в сила на оспореното решение като постановено при правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

След преценка на наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 АПК, Върховният административен съд, пето отделение намира оспореното с нея решение за валидно. Същото е постановено в изискуемата се форма от състав на съда съгласно изискването на чл. 164 АПК. Решението е и допустимо като постановено по допустима жалба, депозирана от лице с правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване административен акт.

Разгледано по същество, решението на АС-Варна е правилно.

За да постанови обжалваното с касационната жалба решение, съдът е приел, че търсената сдружението информация относно броя на лицата, към дата на справката, с отчитане на 6 месечна отседналост, а именно : брой на пълнолетните български граждани имащи постоянен адрес на територията на район „Средец“,независимо дали същият съвпада с настоящия; брой на пъл­нолетните български граждани имащи в сочения период настоящ адрес на територията на район „Средец“, независимо от това дали същият съвпада с постоянния и брой на пълнолетните български граждани имат едновременно постоянен и настоящ адрес на територията на район „Средец“.

Съдът - изхождайки от нормата на чл. 2 ЗДОИ определяща обществената информация като обективирана на материален носител, предполага съществуването й в търсения вид, без да се налага нейното създаване. И след като предявеното от сдружението искане за достъп до информация предполага извличане и анализиране на данни от единната система за гражданска регистрация по сочените критерии – е формирал крайния извод за законосъобразност на обективирания в писмо, изх. № 94-00-67/29.06-2017г. на Директора на Дирекция „Правна“ при МРРБ отговор, че за МРРБ не съществува нормативно установено задължение за поддържане във всеки един момент от време на данни за броя на пълнолетните български граждани с постоянен и/или настоящ адрес на територията на конкретна административна единица.

Така постановеният от съда правен резултат е законосъобразен.

Изяснените по делото правнорелевантни факти и обстоятелства съдът правилно е подвел под хипотезата на съответно приложимите материалноправни норми. Правилно е и установеното от страна на първоинстанционния съд, че за МРБ липсва задължение да създава или поддържа информация за пълнолетните български граждани, имащи избирателни права, за техния постоянен и/или настоящ адрес на територията на конкретни община, район, кметство или населено място и то при отчитане на шест месечна отседналост,

Предвид гореизложеното, оспореното решение на АС-Варна следва да бъде оставено в сила, а подадената срещу него касационна жалба – отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1096 /22.05.2018г., постановено по адм. дело № 2140/2017 г. по описа на Административен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.