Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 216 от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП), във връзка с чл. 208 - 228 и чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила ЖАЛБА (по своя правен характер е „касационна“) от „Е”ЕООД по принцип се дължат разноски за адвокатско възнаграждение. Но такива не са поискани. Видно от представените молби и от 11.09.2019 г., и от 08.01.2020 г., се претендира присъждане на „направените пред КЗК разноски в размер на 1700 лв., представляващи платена държавна такса“. А видно от т. 2 и т. 3 цитирания по-горе диспозитив на решението на КЗК, вече е възложено на ответника-възложител направените разноски в размер на 1700 лева (за заплатената държавна такса) от двете дружества, поради което е абсолютно некоректно и необяснимо повторно направеното искане за заплащане на същите суми.

Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 637 от 30.05.2019 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК - 377/381/2019 година. РЕШЕНИЕТО е окончателно.