Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на енергетиката против решение № 6314 от 30.05.2016 г. по адм. дело № 5505 / 2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение – тричленен състав, с което решение № Е-РД-16-105/21.03.2015 г. на министъра на енергетиката е отменено в частта по т. 1 и е постановено изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на достъп до обществена информация.
Изложени са доводи за неправилно прилагане на чл. 13 във вр. с чл. 14 от ЗПБ (Закон за подземните богатства) и чл. 13 от Наредба за Националния геоложки фонд, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът М. Л. Ч. от [населено място] не е взел становище.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването.
Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното съдебно производство е решение № Е-РД-16-105 от 21.03.2015 г. на министъра на енергетиката, с което на М. Л. Ч. от [населено място] е отказан достъп до обществена информация по негово заявление с вх. № Е-94-М-22 / 16.12.2014 г. и уточнение с рег. № Е-94-М-22 / 13.01.2015 г. относно договорите, цялостните работни проекти и годишните работни проекти за търсене и проучване на нефт и газ.
С постановеното решение в обжалваната му част Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил оспорения административен акт в частта му по т. 1, с която е отказан достъп до цялостните работни проекти и годишните работни проекти и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания.
За да постанови решението си в обжалваната част, Върховният административен съд, тричленен състав, законосъобразно е приел, че исканата информация във връзка с концесии за добив и експлоатация на подземни богатства, представляващи изключителна държавна собственост, е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ: свързана е с обществения живот в страната и ще даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените от закона субекти да предоставят държавна собственост на концесия в интерес на гражданите и обществото. Работните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства съдържат задължителните данни, предвидени в чл. 83 от ЗПБ, относно обема, техническите и технологичните решения и сроковете за изпълнение на геологопроучвателните и миннодобивните дейности, околната среда, културните ценности, безопасността и здравето на работещите и пр. Информацията е служебна по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ и достъпът до нея е свободен без да е налице изключение съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ. Предвид липсата на доказателства, че исканите сведения и данни представляват защитена със закон тайна, не е налице и основанието за отказ за предоставяне по чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДОИ. Задължението за поверителност, обвързващо съсобствениците по чл. 14, ал. 1, изр. 2 от ЗПБ, също не води до извод, че цялата съдържаща се в документите информация представлява защитена тайна. Националният концесионен регистър по чл. 96 от ЗК и архивът към него съдържат публична информация, до която достъпът е неограничен. Така постановеното решение е правилно.
Изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на чл. 13 във вр. с чл. 14 от ЗПБ (ЗАКОН ЗА ПОДЗЕМНИТЕ БОГАТСТВА) и чл. 13 от Наредба за Националния геоложки фонд се преценяват като неоснователни. Не намира нормативна опора становището на касатора, съгласно което информацията и документацията по чл. 13 във вр. с чл. 14 от ЗПБ, свързана с търсещо-проучвателните и концесионните дейности, предвидени от цялостните и годишните работни проекти, не може да бъде предоставяна за обществено ползване.
Информацията, съдържаща се в цялостните работни проекти и годишните работни проекти по чл. 82 от ЗПБ, утвърдени от титулярите на разрешения за търсене и проучване и за проучване и от концесионерите след съгласуване от министъра на енергетиката, има характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Основанията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, уредени в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, обхващат три хипотези: исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2; достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.
В настоящия случай е отказан достъп до обществена информация, която не е класифицирана и не е защитена тайна, предвидена със закон. Информацията не попада и в записа на чл. 13, ал. 2, т. 1 - 2 от ЗДОИ, визиращ информация във връзка с оперативната подготовка на актовете на органите без самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации) или съдържаща мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и която е подготвена от администрациите на съответните органи. Исканият достъп не засяга интересите на трето лице, което изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация. Няма данни, че е била предоставена на заявителя през предходните 6 месеца.
Разпоредбата на чл. 15 от Наредба за Националния геоложки фонд (редакция – ДВ, бр. 43 от 07.06.2011 г.) не може да служи като подзаконово нормативно основание за ограничаване на гарантирания със закона достъп до обществена информация. Подзаконовата разпоредба регламентира реда за ползване на информацията, постъпила в Националния геоложки фонд в резултат на дейности по предоставени разрешения за търсене и проучване или за проучване на подземни богатства или концесии за добив на подземни богатства, от други лица. Ограничаването на достъпа на частноправни субекти да ползват за свои лични интереси информацията, постъпила в Националния геоложки фонд, не е основание за ограничаване на обществения достъп. Информацията с характер на обществена се предоставя, за да се даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Отношенията на поверителност между министъра на енергетиката и на титуляря на разрешението или на концесионера, регулирани с чл. 14 от ЗПД, не могат да бъдат противопоставени на обществената нужда от информация и да се считат за предпоставка по чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ за отказ до достъп по реда на закона. Подземните богатства са изключителна държавна собственост, което обосновава повишена необходимост от защита на обществения интерес чрез гарантиране на прозрачността и отчетността на публичноправните субекти.
Като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен в частта за отказания достъп до цялостните работни проекти и годишните работни проекти по заявление с вх. № Е-94-М-22 от 16.12.2014 г., първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Обжалваното съдебно решение, с което е отменена точка 1 от решение № Е-РД-16-105 / 21.03.2015 г. на министъра на енергетиката и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, втора колегия - петчленен състав, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6314 от 30.05.2016 г., постановено по адм. дело № 5505 / 2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение – тричленен състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.