Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. А. Е. и Р. А. Е. против решение №5/04.01.2016 г., постановено по адм. д. № 10241/2015 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ).

Касационните жалбоподатели обжалват съдебното решение като твърдят, че е неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Искат да бъде отменено обжалваното решение и оспорения административен акт, като формулират и евентуално искане за сезиране на Конституционния съд на Р. Б и спиране на производството по делото до неговото произнасяне. Съображения в подкрепа на твърдяното касационно основание и искането са изложени в касационната жалба. Не претендират разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция“Социално подпомагане“-К. с., редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на искането за спиране на производството по делото и отправяне на въпрос до Конституционния съди, като изразява евентуално становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срок и е процесуално допустима.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на спора по същество, включително и не са налице предпоставки за спиране на производството по делото при условията на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. По принцип съдът не е задължен да сезира Конституционния съд на Р. Б, когато това е поискано от страна по делото, но в конкретния случая не е налице и възможност да бъде получен отговор от Конституционния съд на Р. Б по поставения в касационната жалба въпрос. Н., че определенията на Конституционния съд на Р. Б нямат силата...