Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувно е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез процесуалния му представител - адв.. А, против решение №2765/23.12.2015 г. по адм. дело №2295/2014 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът: началника на СГКК-[населено място], редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът: Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, редовно призована, не се представлява.
Ответникът: министъра на околната среда и водите, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Митева, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото й установи:
П. Аивен съд - В. [] е оспорила валидността и законосъобразността на Заповед №РД-18-03-3/12.02.2014 г. на началника на СГКК - [населено място], с която е одобрена КККР за поземлени имоти, в частта й относно ПИ с идентификатор [номер], образуван от ПИ №[номер] по КВС на [населено място], [община], област - В., издадена на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР / ред.Д.в. бр. 29/2006 г./.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството, като неоснователна, с мотиви, че липсват основания за нищожност и унищожаемост на заповедта, в оспорената й част.
При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради следното:
С. З за изменение и допълнение на ЗКИР /обн. Д.в. бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26.07.2016 г./ е предприето изменение...