Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 4 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя К. за отмяна на влязлото в сила определение № 4894 от 30.04.2015 г., постановено по адм. дело№ 4296/2015 г. по описа на Върховния административен съд седмо отделение.

Твърди се, че процесното определение е в несъответствие с действителното правно положение и в противоречие на по - късно излезли решения на ВАС. Иска се отмяна на атакувания по извънредния способ съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.Претендира се присъждането на разноски.

Ответникът – Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция [ЮЛ], чрез процесуалният си представител - адв.. С, в отговор от 30.05.2016 г. и в съдебно заседание поддържа теза за неоснователност на искането и моли същото да бъде оставено без уважение. Претендира присъждане на разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, намира че искането за отмяна на влязлото в сила определение е постъпило в срока по чл. 240, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239 АПК. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото.

Разпоредбата съдържа три предпоставки, които следва да са налице при условията на кумулативност : нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

В настоящия случай, сочените от молителя като нови доказателства заповеди които предхождат постановяването на съдебния акт, заповеди, засягащи трети дружества, както и съдебни актове постановени по оспорване на актове на изпълнителния директор на центъра с адресати трети юридически лица. са неотносими към спора.

При условията на чл. 231, т. 1 АПК, основанията за отмяна почиват на непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението/ определението е влязло в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Под „обстоятелства” законът разбира факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Влезлите в сила решение № 14207 от 23.12.2015 г. по адм. дело. № 6070/2015 г. по описа на ВАС – седмо отделение и решение № 5948 от 06.01.2016 г. по адм. дело № 5948/2015 г. на ВАС – седмо отделение, както и мотивите към тях, които се отнасят до други дружества, различни от молителя, не установяват обстоятелства, които са от съществено значение за делото на [фирма]. Тези касационни решения са постановени във връзка с оспорване на други заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция [ЮЛ], всяка от които е издадена в отделно административно производство, по което молителят не е бил страна. Приетото за установено от фактическа и правна страна в съдебната фаза на административния процес по тези образувани и приключили дела, няма значението на юридически или доказателствени факти по отношение на делата, които е водил [фирма]. В тази връзка неотносими са и писмените доказателства, удостоверяващи тези съдебни актове.

От друга страна оплакванията на молителя са свързани с твърдяна от него противоречива съдебна практика, което не е отменително основание по чл. 239 АПК. Въпросът дали такава е налице не подлежи на коментар в това производство, а в такова по чл. 124 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

Неприложима е разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК, тъй като цитираните от молителя съдебни актове не са постановени между същите страни и са по жалби срещу други заповеди на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция [ЮЛ].

Оплакването, че определението на тричленния състав е „неправилно, защото е в несъответствие с действителното правно положение” е с касационен характер.

По изложените съображения настоящето искане за отмяна се възприема като неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна за присъждане на разноски е основателна, като своевременно направена и доказана и следва да бъде уважена, като на осн чл. 143, ал. 3 АПК в полза на Изпълнителна агенция [ЮЛ], бъде присъдена сумата от 600(шестстотин) лева, представляваща разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 предложение първо АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, втора колегия, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], за отмяна на влязлото в сила определение № 4894 от 30.04.2015 г., постановено по адм. дело № 4296/2015 г. по описа на Върховния административен съд седмо отделение.

ОСЪЖДА [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.А, ет. 2, ап. 6 да заплати на Изпълнителна агенция [ЮЛ]. сумата от 600(шестстотин) лева, представляваща разноски по делото. РЕШЕНИЕТО е окончателно.