№ 508

[населено място], 23, 11, 2016 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д. № 2278 / 2016 год. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 451/20.09.2016 год. по ч. т.д.№ 617/2016 год. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 260/26.08.2016 год. по т. д.№ 104/2016 год. на Окръжен съд – Хасково, в обжалваната му част, с която е оставена без уважение молбата на същата страна, с правно основание чл. 83 ал. 2 ГПК, за освобождаване от държавна такса по предявените от нея обратни искове срещу поискани за конституиране на страната й трети лица – помагачи.Жалбоподателят оспорва правилността на атакуваното определение, като поддържа изтъкнатия и пред постановилия го съд довод, че прилагането на чл. 83 ал. 2 ГПК единствено спрямо ищци – физически лица е в пряко противоречие с чл. 19 ал. 2 от Конституцията на Република България, гарантиращ еднакви правни условия за стопанска дейност на всички граждани и юридически лица, както и с чл. 3 ал. 2 от Закона за защита от дискриминация. Основание за разширителното тълкуване на разпоредбата се сочи изводимо от чл. 6 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, както и от чл. 47 на Хартата на основните права на Европейския съюз.Тъй като както Конвенцията, така и Хартата, не провеждат разграничение в правата на юридическо спрямо физическо лице, въвеждайки това ограничение в нормата на чл. 83 ГПК, българският законодател неоснователно е ограничил правото на достъп...