О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 549
София 18.11.2016 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 2791/2016 г. по
описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С въззивно решение № 323 от 10.03.2016 г. по в. гр. д. № 3371/2015 г. на Варненския окръжен съд е потвърдено решение № 4068 от 20.10.2015 г. по гр. д. № 3235/2015 г. на Варненския районен съд, с което е допусната съдебна делба на недвижим имот - апартамент № 70 в [населено място], [улица], ет. 6, с площ 89.80 кв. м, заедно с принадлежащото към него избено помещение № 70 с площ 6 кв. м и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, между съделителите М. Х. М., М. М. Д. и Е. М. К., при права: 4/6 ид. части за М. М. и по 1/6 ид. част за М. Д. и Е. К..
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от М. М. Д. чрез нейния пълномощник адв. Ст. С.. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване е обосновано с твърдението, че квотите на съделителите са определени неправилно и това е въпрос от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация М. Х. М. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Страните по делото са наследници по закон на К. Д. Х., починала през 2008 г. Съделителят М. Х. М. е неин съпруг, а Е. М. К. и М. М. Д. - техни дъщери. През 1965 г. К. Д. е придобила по дарение от своя баща 1/6 ид. част от дворно място, цялото с площ от 342 кв. м, съставляващо парцел 6 в кв. 269 по плана на [населено място], ведно с 1/6 ид. част от построената в същото дворно място къща. На 22.09.1965 г. К. Д. дарила на съпруга си М. Х. М. ид. част от собствениците си идеални части от дворното място и от къщата. През 1984 г. между съсобствениците на имота е извършена делба, приключила със съдебна спогодба по гр. д. № 1580/1984 г. по описа на Варненския районен съд, по силата на която в дял на съпрузите К. Д. Х. и М. Х. М. е поставен дял І от заключението на вещото лице, включващ жилищната сграда, застроена откъм улицата, и 1/3 ид. част от дворното място, заедно с 1/3 ид. част от всички насаждения и подобрения в него. Този имот е отчужден през 1985 г. по реда на З., като отчуждените собственици К. Х. и М. М. са обезщетени с тристайно жилище и гараж, индивидуализирани със Заповед по чл. 100 З. като апартамент № 70 на VІ етаж, 5 вход, в [населено място], [улица],3, 5 и „Доброволци” 1, 3,9, застроено върху 89.80 кв. м, ведно с изба № 16 и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. С констативен нотариален акт, издаден през 1988 г., К. Х. и М. М. са признати за собственици на жилището, дадено в обезщетение срещу отчуждения им имот. В акта е посочено, че стойността на жилището е 19 967 лв., която е покрита от припадащите се суми от отчуждения имот в размер на 7867 лв. и разрешен заем от 12 000 лв.
Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че при откриване на наследството на К. Х. нейните права и правата на преживелия съпруг върху имота са били равни - по ид. част. На основание чл. 9, ал. 1 във вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН всеки от нейните наследници по закон е наследил по 1/3 ид. част от частта на наследодателката. По този начин е определил правата на преживелия съпруг в обем на 4/6 ид. части, от които ид. част на собствено основание и 1/6 ид. част по наследяване, и по 1/6 ид. част за двете ответници, придобити по наследяване.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационна проверка по същество. Правилното определяне на квотите на съделителите в производството по съдебна делба е обуславящо съдържанието на решението по допускане на делбата, но в случая не е обосновано значението на поставения от жалбоподателката правен въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Когато съсобствеността произтича от наследяване по закон, квотите на всеки сънаследник се определят по правилата на чл. 5-9 ЗН, с които в случая въззивният съд се е съобразил.
Тезата за допускане на съдебна делба при квоти по 1/3 ид. част за всеки от тримата съделители – съпруг и две деца, се основава на твърдението, че процесният имот е бил лична собственост на наследодателката на основание трансформация на лични средства, тъй като е бил придобит срещу отчужден недвижим имот, нейна лична собственост - дарен от нейните родители. Тази теза е в явно несъответствие със събраните по делото доказателства, установяващи факта на извършеното през 1965 г. дарение от наследодателката К. Х. на нейния съпруг на ид. част от дарения й преди това имот. Възникналата на това основание обикновена съсобственост при равни права между съпрузите се е трансформирала в съсобственост при запазване на това съотношение върху получения от двамата в общ дял при делбата през 1984 г. недвижим имот /няма данни за присъждане и за плащане на суми за уравнение на дяловете между съделителите/, а след отчуждаването му - върху отстъпеното в обезщетение жилище. За това равенство в правата е без значение, че за частта от делбения имот, съответстваща на определената на отчуждените съсобственици сума, вложена в придобиването му / 7867/ 19 967 ид. части/, е налице частична трансформация и съответно всеки от тях притежава по от тези идеални части като лично имущество, а останалите идеални части от жилището / 12 000/ 19 967 ид. части/, съответстващи на вложените за придобиването му заемни средства, за които няма доказателства да са били с извънсемеен произход, са придобити от двамата в режим на съпружеска имуществена общност.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С отговора на касационната жалба не е заявена претенция за разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 323 от 10.03.2016 г. по в. гр. д. № 3371/2015 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: