О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 742

ГР. София, 17.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.10.16 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова ч. гр. д. №2851/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. К. срещу въззивното решение на Окръжен съд Варна по гр. д. №2127/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен до размер от 1 500 лв./ при претендиран размер от 6000 лв./ предявеният от Л. К. срещу касатора иск по чл. 45 ЗЗД – за обезщетяване на неимуществени вреди, нанесени на ищеца с извършено от ответника противоправно деяние, признато за престъпление с влязло в сила решение на наказателния съд за налагане на административно наказание по чл. 78а НК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Намира, че правните въпроси от предмета на спора: За да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът следва ли да обсъди в мотивите на решението доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани? Трябва ли съдът да обсъди също доводите на страните, които имат значение за решението по делото? Представянето на съдебно решение на наказателен съд изключва ли равнопоставен спор в гражданското съдопроизводство, в частност лишен ли е ответникът от субективните права да оспорва представени по делото от...