О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 906
София, 26.02.2025 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. С. ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4983 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 28451/27.08.2024г., подадена от В. Х. М., А. К. М. и Д. А. К., тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адвокат Л. А.-М. от АК П. срещу решение № 866 от 27.06.2024г., постановено по в. гр. д. № 2636/2023 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 393/14.08.2023 г. по гр. д. № 1613/2022 г. на Асеновградския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите срещу М. И. И. исковите претенции с правна квалификация чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да освободи 1/2 ид. ч. от гараж - източната половина от сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес [населено място], [улица] да премахне всички складирани в него вещи и осъдителен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника М. И. И. да заплати на ищците В. Х. М., А. К. М. и Д. А. К., сумата от 1512 лева, представляваща дължимия наем за неправомерно ползване на помещение гараж - източната половина от сградата с идентификатор [№], с площ 23 кв. м., находяща на адрес [населено място], [улица], за периода от 27.04.2017 г. до 16.06.2023 г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба 05.08.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
В касационната жалба са развити доводи, че въззивното решение е неправилно като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, както и очевидно неправилно, с оглед на което се иска същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявените претенции да бъдат уважени. Претендира се присъждане и на направените по делото разноски.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по следните въпроси:
1.Трябва ли да се търпи едно дългогодишно положение, когато е установено, че начинът на ползване от ответника по иск с правно основание чл.109 ЗС е в нарушение и противоречи на впоследствие приети и действащи правила и нормативи за разполагане на гаражни клетки/преместваеми обекти;
2.Едно неправилно дългогодишно положение на начин на ползване на ответника по иска с правно основание чл.109 ЗС, което противоречи на действащите нормативи, дава ли основание за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС;
3.Това, че в процесната гаражна клетка били разположени вещи на ответника, който няма разпределено реално ползване, обосновава ли отхвърлянето на иска по чл.109 ЗС за защита на правото на собственост на ищеца и означава ли, че собственикът няма право да търси защита на собствеността си, а следва да се примири с пречките при ползването на имота, колкото и разнопосочни и многобройни да са те;
4.Задължителен реквизит ли е размерът на площта в издаване на Разрешение за поставяне на преместваем обект, а именно в Разрешение за поставяне № 48/17.03.2022 г. на М. И. И. от [населено място], [улица], като описват гаражна клетка № 48 , но без площ;
5.Налице ли е законово нарушение посредством издаване на два броя Разрешение за поставяне за един и същ обект/процесен и посредством обединяване на две гаражни клетки № 48 и № 49;
6.Фактът, че става въпрос за дългогодишно положение, оправдава ли неоснователното въздействие върху имота на ищеца и пречките, които ищецът трябва да търпи и съобразява при ползването на имота си;
7.Поддържането на състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху имота на ищеца по иск с правно основание чл.109 ЗС и ограничаващи упражняването на правото на собственост на потърсилия правна защита, обосновава ли основателност на иска по чл.109 ЗС; Според касаторите по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 388 от 28.02.2012г. по гр. д.№ 983 от 2010г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 283 от 07.03.2013г. по гр. д.№ 387 от 2012г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 19 от 15.01.2016г. по гр. д.№ 5874 от 2015г. на ВКС, II г. о., определение № 249 от 11.05.2018г. по гр. д.№ 4363 от 2017г. на ВКС, I г. о., решение № 130 от 20.12.2018г. по гр. д.№ 4650 от 2017г. на ВКС, II г. о. и Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017г. по тълк. д.№ 4 от 2015г. на ОСГК на ВКС.
8.Задължителен реквизит ли е размерът на площта в издаване на Разрешение за поставяне на преместваем обект, а именно в Разрешение за поставяне № 48/17.03.2022 г. на М. И. И. от [населено място], [улица], като описват гаражна клетка № 48 , но без площ;
9.Налице ли е законово нарушение посредством издаване на два броя Разрешение за поставяне за един и същ обект/процесен и посредством обединяване на две гаражни клетки № 48 и № 49;
10.При издаване на Разрешение за поставяне на гаражна клетка, ползващият се от разрешението за поставяне следва ли задължително да постави гаражна клетка и в случай, че не постави такава, то така издаденото Разрешение за поставяне губи ли правното си действие.
По тези въпроси касаторите поддържат, че произнасянето на ВКС с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнително основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
С допълнителна молба с вх.№2454/10.02.2023г. касаторът А. К. М. представя писмено доказателство - писмо изх.№АСД-03-192#16/21.01.2025г. от Областна администрация-Пловдив. с твърдението, че е релевантно за спора, което ако се приеме като ново обстоятелство, следва да обоснове връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд.
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационната жалба М. И. И., чрез процесуалния си представител адвокат В. Р. от АК-П., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Касационната жалба, в частта срещу решението на въззивния съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение е отхвърлен искът на В. Х. М., А. К. М. и Д. А. К. срещу М. И. И., с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата от 1512 лева, представляваща дължимия наем за неправомерно ползване на помещение гараж - източната половина от сградата с идентификатор [№], с площ 23 кв. м., находяща на адрес [населено място], [улица], за периода от 27.04.2017г. до 16.06.2023г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба 05.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. за граждански дела не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай цената на предявения иск е под посочения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК размер, поради което ВКС не разполага с правомощието да се произнася по така подадената касационна жалба, в тази й част.
Касационната жалба, в частта срещу решението на въззивния съд по иска по чл. 109 ЗС, е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по подадена от В. Х. М., А. К. М. и Д. А. К. срещу М. И. И. искова молба, в която са изложени твърдения, че В. Х. М. и А. К. М. притежават право на собственост в режим на СИО по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС и чл. 42, ал. 7 НРПУРОИ от 27.04.2017г., върху 1/2 идеална част, а Д. А. К. притежава другата 1/2 идеална част от 4,37 идеални части от поземлен имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], с адрес на имота: [населено място], [улица]. Ищците твърдят, че върху тяхната 1/2 идеална част има поставена преместваема гаражна клетка № 49 - тяхна собственост, за което са направили съглашение с другите етажни собственици и ползватели на гаражни клетки, за определяне на места и гаражи, както и са се снабдили със необходимото Разрешение за поставяне на обект от [община]. Поддържат, че след закупуването на мястото за гараж от [община], предложили на ответника да заплаща наем, тъй като самоволно ползвал гаража, като складирал в него всевъзможни неща и непотребни вещи, поради което гаражът им изцяло заприличал на сметище. Твърдят, че ответника отказал да им заплаща наем за ползването на гаража, като им заявил, че щял да се оправя с [община]. Помолили го да е напусне имота и да освободи гаражната клетка от вещите си, но същият категорично отказал да стори това. Твърдят, че на 17.09.2020г. е изпратена покана до ответника за заплащане на наем за ползването на гаража, но последния не е предприел никакви действия, не е заплатил нищо, не е освободил имота. Иска се да се признае за установено, че е налице неправомерно действие от страна на ответника, същия да бъде осъден да освободи имота, вкл. да премахне всички складирани в него вещи и боклуци, както и да предаде на ищеца владението върху същия, както и да бъде осъден да заплати дължимия наем за ползване на помещението, ведно с дължимата законна лихва за забава, считано от датата на придобиване на собствеността 27.04.2017г. до пълното изплащане на вземането.
В подадения писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И. е оспорил иска като неоснователен с твърдението, че използва метален преместваем гараж, въз основа на Разрешение за поставяне на преместваем обект-гаражна клетка № 48 от 17.03.2022г. която в действителност представлявала две преместваеми гаражни клетки. Твърди, че металният преместваем гараж е изработен от баща му, с негови материали и усилия и като движима вещ е негова собственост. Посочва, че е собственик на 1/3 идеална част от 5.62 идеални части от ПИ [№], придобити на 11.03.2022г., с договор № 167 от 11.03.22г. за продажба на общински недвижим имот по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС и чл. 42 НРПУРОИ.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел, че В. Х. М. и А. К. М. се легитимират като собственици, в режим на СИО, на 4,37 ид. части от ПИ с идентификатор [№], придобит по реда на чл. 35, ал. 3 ЗОС и чл. 42, ал. 7 НРПУРОИ с договор №138/27.04.2017г. като 1/2 ид. част от имота са дарили на дъщеря си Д. К. с нот. акт №59/2022г. Посочено е, че ответникът се легитимира като собственик, заедно с майка си и брат си на 5,62 ид. части от ПИ с идентификатор [№], придобити с договор №167/11.03.2022г. Констатирано е, че на ищците е разрешено да поставят преместваем обект-гаражна клетка в имота от 14.08.2014г. На ответника е разрешено да постави преместваем обект-гаражна клетка на 17.03.2022г. Посочено е, че гаражната клетка на ответника е с № 48, а на ищците с № 49, с оглед изготвена схема по чл. 56 ЗУТ от Община-А..
В първоинстанционното производство са събрани гласни доказателства, показанията на свидетеля Н., който е заявил, че познава страните по делото и гаражната клетка е една обща като от лявата страна се ползвала от А. и била свободна, а дясната била затрупана със стари вещи и не можел автомобил да влезе вътре. Така тази гаражна клетка била без преградна стена. Свидетелят Х. И. - брат на ответника е заявил, че бащата на ответника и ищецът А. са правили тази гаражна клетка за общо ползване и същата има две отделни врати, но един покрив и няма по средата разделителна стена. А. предложил на М. да му освободи гаража и да му плати наем за времето, през което е ползвал гаражната клетка.
Прието е от правна страна, че предмет на доказване при предявен негаторен иск са правото на собственост върху имота и действията, с които ответникът пречи на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост. Взето е предвид, че ищците и ответника са собственици на идеални части от недвижимия имот и имат разрешения за поставяне на гаражна клетка и същата да се използва и от двамата. Прието е, че вероятно междусъседски е решено гаражната клетка да бъде обща, без разделителна стена и с две отделни врати. Посочено е, че всеки от съсобствениците има право да ползва гаражната клетка според нейното предназначение, без да пречи на другия съсобственик да упражнява правата си в пълен обем. Изложени са мотиви, че в случая не може да се приеме, че ответникът ползва в по-голям обем имота и пречи на ищците те да упражняват правата си върху гаражната клетка, тъй като от събраните гласни доказателства е установено, че всеки ползва неговата си част от гаражната клетка, но поради маломерността на същата не може да се побере автомобил вътре. Формиран е извод за неоснователност на исковата претенция по чл. 109 ЗС с оглед на това, че от събраните по делото доказателства не е установено неоснователно действие по смисъла на закона, което да пречи на ищците да упражняват правото си на собственост.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет, като по материалноправния въпрос въззивният съд следва да се е произнесъл. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК (ТР № 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/09г., ОСГТК). Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Поставените от касаторите правни въпроси не отговарят на тези изисквания. На първо място по причина, че по така поставените въпроси въззивният съд не се е произнасял в мотивите към обжалваното решение -преценка за значението на действащи правила и нормативи за разполагане на гаражни клетки/преместваеми обекти, за задължителните реквизити на разрешението за поставяне на преместваем обект, за законността на издадените разрешения за поставяне на процесния обект посредством обединяване на две гаражни клетки, на обстоятелството дали ползването на гаражната клетка е дългогодишно, както и дали издадено разрешение за поставяне на гаражна клетка при непоставянето на такава губи правно действие, в мотивите към решението не е извършвана. Въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е преценявал единствено обстоятелствата дали действията на ответника са правомерни, т. е. дали с тези действия се осъществява неоснователно въздействие, което да пречи на ищците да ползват съсобствената вещ съобразно обема от права, които притежават, като е изследвал и конкретната, обективно съществуваща причина, поради която общата вещ не може да бъде ползвана съвместно, а именно нейната маломерност.
Съобразена е и практиката на ВКС според която при произнасяне по предявен по реда на чл. 109 ЗС съдът следва да съобразява степента, в която е засегнато правото на собственост на ищеца и да не предписва извършването на действия, които биха засегнали правата на ответника в степен, по-голяма от необходимото (решение №139/25.06.2010г. по гр. д.№457/2009г. на I г. о. на ВКС и решение №430/27.10.2010г. по гр. д.№312/2010г. на II г. о. на ВКС).
Не е налице и поддържаното от касаторите основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Както последователно приема ВКС в своята практика, основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба, при отказ да се приложи правна норма или при пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат.
В случая подобни констатации при прочита на обжалваното решение не могат да бъдат направени – при постановяването му въззивният съд е приложил действащия материален закон към спорното правоотношение (чл. 109 ЗС), не е отказал да приложи императивни правни норми, извършил е анализ на всички посочени в мотивите към решението доказателства и е достигнал до правни изводи по основателността на заявените претенции в съответствие с трайно установената практика на ВКС и при съобразяване на установените в мотивите към решението факти и обстоятелства.
Ирелевантно за наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване е и обстоятелството, че след постановяване на обжалваното решение е инициирана нова проверка за законността на гаражна клетка №48 по подаден от А. М. нов сигнал с твърдения за неправомерно бездействие от страна на общинската администрация при [община] да предприеме действия чрез провеждане на административно производство по реда на чл. 57а ЗУТ. Ирелевантно е и посочването в писмо на областната администрация изх.№ АСД-03-192#16/21.01.2025г. на предходни указания. На първо място по вече посочената по-горе причина, а именно, че в обжалваното решение въпросът за законността на издаденото разрешение за поставяне на преместваем обект, не е обсъждан. И на второ място по причина, че в производство по чл. 288 ГПК ВКС не разполага с правомощието да преценява значението на доказателства, съставени след приключване на устните състезания по делото в инстанцията по същество, освен на онези, които са относими към проверката за допустимостта на обжалваното решение.
С оглед изхода на производството касаторите следва да заплатят на ответника по касация направените от последния разноски в настоящото производство, а именно сумата от 500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 31570/19.03.2024г., подадена от вх. № 28451/27.08.2024г., подадена от В. Х. М., А. К. М. и Д. А. К., срещу решение № 866 от 27.06.2024г., постановено по в. гр. д. № 2636/2023г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която като е потвърдено първоинстанционното решение е отхвърлен искът им срещу М. И. И. за осъждането му да заплати на ищците сумата от 1512 лева, представляваща дължимия наем за неправомерно ползване на помещение гараж - източната половина от сградата с идентификатор [№], с площ 23 кв. м., находяща на адрес [населено място], [улица], за периода от 27.04.2017г. до 16.06.2023г., ведно със законна лихва считано от датата на подаване на исковата молба 05.08.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 866 от 27.06.2024г., постановено по в. гр. д. № 2636/2023г. на Пловдивския окръжен съд, в частта по иска по чл. 109 ЗС по касационната жалба на В. Х. М., А. К. М. и Д. А. К..
ОСЪЖДА В. Х. М., ЕГН [ЕГН], А. К. М., ЕГН [ЕГН] и Д. А. К., ЕГН [ЕГН] да заплатят на М. И. И., ЕГН [ЕГН], сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред ВКС.
В частта, с която подадената от В. Х. М., А. К. М. и Д. А. К. касационна жалба е оставена без разглеждане, определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ГК на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. В останалата част определението е окончателно.
Председател:
Членове: