О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№410

гр. София, 17.11.2016 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова

Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева т. д. № 61179 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 10 от 19.01.2016г. постановено по т. д. № 237/2015г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 48 от 21.03.2015г. по т. д. № 139/2014г. на Русенски окръжен съд за осъждане на [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 29 900лв., частично от вземане за 140 326, 57 лв., за доставени, но неплатени горива, заедно със законната лихва, считано от 22.05.2014г. до окончателното изплащане, както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на 100лв., частично от вземане в размер на 26 506, 13лв.

В касационната жалба, подадена от ответното дружество [фирма], се поддържа че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия, спрямо когото са били налице основания за отвод. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поставя въпроса дали въззивният съд следва да обезсили или да отмени първоинстанционния акт, ако е постановен от съдия, който е бил в договорни отношения със страна по делото в качеството си на адвокат, които обстоятелства са станали известни едва по време на въззивното производство. К. се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с Тълкувателно...