О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 538

гр. София, 16.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

пРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЛЮБКА АНДОНОВА

изслуша докладваното от съдията В.Райчева ч. гр. дело № 4831/2016 год. по описа на ВКС

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. И. И., Д. И. И. и М. Д. Б. срещу определение от 22.07.2016г. по ч. гр. д.№188/2016г. на ОС Монтана, в частта му, с която като е потвърдено определение от 28.04.2016г. по гр. д.№374/2015г. на РС Монтана, е прекратено производството по иска им срещу А. Б. И. и Б. А. Б., поради недопустимост на иска. Изложени са доводи за допустимост на касационното обжалвани, както и за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение, като се иска неговата отмяна.

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното:

Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против разпореждане, преграждащо развитието на делото, поради което е процесуално допустима.

В исковата молба ищците – частни жалбоподатели подържат, че са собственици по наследство на имот, попадащ в имот №005722 по плана на землището на [населено място], общ.Г.Д., м.”М.”. Подържат, че на 23.05.2007 г. Б. А. Б. е продал на [фирма] процесния имот, който му е подарен от А. Б.-негов баща. Подържат, че тъй като праводателят на ответното дружество не е собственик на продадения имот, то и ответника също не е станал собственик. Поискали са съда да признае за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на тях, че [фирма], А. Б. И. и Б....