Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на министъра на вътрешните работи срещу решение № 8-5/25.04.2016 г., постановено по адм. дело № 3900/2015 г., по описа на Върховния административен съд, Пето отделение, като се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответницата по жалбата взема становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд петчленен състав на втора колегия приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение тричленният състав на пето отделение на Върховния административен съд е отменил заповед № 8121К - 307/06.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. За да постанови решението си съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР. Решението е правилно.

Правилно е приел съда, че оспорената заповед № 8121К-307/06.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ на Л. К. Х. за срок от 6 месеца е незаконосъобразна и я е отменил. От анализа на доказателствата по делото безспорно се установява, че обжалвания индивидуален административен акт е издаден в нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като наказващият орган е установил извършеното от Х. нарушение на 19.11.2014 г., а заповедта е издадена на 06.02.2015 г., т. е. издадена извън законово установените преклузивни срокове, които са 2 месеца от установяване на нарушението и 1 година от извършването. Възражението, че двумесечния срок не е текъл, докато служетелкта е била в отпуск не е правено пред първата инстанция и не са представени доказателства, които да бъдат обсъдени от съда. И пред тази инстанция не се представят доказателства относно ползваните отпуски от ответницата по касационната жалба, което прави неоснователно...