Производството е по чл. 237, ал. 1 във връзка с чл. 239, т. 1 АПК.

Образувано е по искане на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 2996 от 17.03.2016 г., постановено по адм. д.

№ 8294/2015 г. по описа на Върховния административен съд - V отделение. Твърди се, че при постановяване на процесното решение не е било съобразено, че в концесионната площ съществува стара дейстаща кариера, която е експлоатирана още през 70-те години на миналия век, обстоятелство, което било от съществено значение за делото. Едва на 18.04.2016 г., Дружеството успяло да се снабди с доклад за извършени детайлни геоложки проучвания на варовици за пътно-строителни работи на находище „Б.” от 1970 г. Иска се отмяна на съдебното решение на основание чл. 239, т. 1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.

О. Д на РИОСВ - [населено място], не е взел отношение.

Ответникът М. Й. Н., чрез процесуалния си представител адвокат С. П, поддържа теза за неоснователност на искането и моли то да бъде оставено без уважение. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство.

Ответниците В. В. В., В. Н. Л., В. Д. В., И. В. Т., Й. П. Л., Д. Х. Т. и И. Д. М., изразяват същото становище.

Ответниците кмет на [община] и кмет на К. [ място], [община], не са взели отношение.

Искането за отмяна на влязлото в сила решение е постъпило в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, от надлежна страна и процесуално е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения:

Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни...