О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 622

гр. София, 26.02.2025 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: А. Б.

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2419 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307 ГПК.

Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 262 от 24.04.2023 г. по т. дело № 1049/2022 г. на Софийски апелативен съд, 15 състав, подадена от „Енергийна финансова група“ АД /н./, представляван от синдика М. И. Н..

С решението на въззивната инстанция е отменено решение № 530 от 13.03.2020 г. по т. дело № 2576/2017 г. на СГС, ТО, VI-22 състав и са отхвърлени като неоснователни предявените от „Енергийна финансова група“ АД /н./ против „Национална електрическа компания“ ЕАД искове с правно основание чл. 99 връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 2 346 632,22 лв., представляваща прехвърлено с договор от 25.01.2013 г. вземане срещу „Национална електрическа компания“ ЕАД за възнаграждение по договор за консултантски услуги № И-455-05 от 31.01.2005 г., изменен със споразумение от 24.01.2011 г., във връзка с който е издадена фактура № 160/23.08.2012 г., ведно със законната лихва от 23.08.2017 г. до окончателното заплащане на дълга, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 715 151,81 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.08.2014 г. до 22.08.2017 г., и ищецът /настоящ молител/ е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 173 695,75 лв., представляваща разноски, от които: 61 565,68 лв. с ДДС, направени в производството по т. дело № 1133/2021 г. на ВКС; 61 235,68 лв. с ДДС, направени в производството по т. дело № 2237/2020 г. на САС; 50 594,40 лв. с ДДС - за производството пред СГС и 300 лв. - за въззивното производство. С определение № 1316 от 20.05.2024 г. по т. дело № 1524/2023 г. на ВКС, ТК, II отделение не е допуснато касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

Молителят излага следните твърдения и доводи за отмяна на влязлото в сила решение:

1/ По чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК - вследствие на нарушаване на разпоредбата на чл. 287 ГПК третите лица помагачи на ищеца са лишени от възможността да участват в касационното производство. Молителят поддържа, че въззивният съд не е изпълнил задълженията си по чл. 287 ГПК, като не е изпратил препис от касационната жалба на третите лица помагачи; на 13.02.2024 г. ВКС е провел закрито заседание в производството по чл. 288 ГПК по т. дело № 1524/2023 г.; на 21.03.2024 г. съдебният състав на ВКС е провел още едно закрито заседание, на което е установил нарушението на чл. 287 ГПК, разпоредил е връчване на касационната жалба на третите лица помагачи и е определил едномесечен срок за отговор от връчване на разпореждането; съобщенията са връчени на третите лица; третото лице-помагач П. М. е депозирало отговор в едномесечен срок - на 02.05.2024 г.; на 20.05.2024 г. съдебният състав на ВКС, TК, II отделение е постановил определение № 1316/20.05.2024 г. по т. дело № 1524/2023 г., в което е посочил, че е разгледал делото в закрито заседание, проведено на 13.02.2024 г. Молителят поддържа становище, че това е единственото заседание, в което съдебният състав е обсъждал правно релевантните факти и е формирал своите изводи, като е формирал правно валидната си воля преди да даде възможност на всички страни да вземат участие в производството.

2/ По чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - между същите страни /ответника и праводателя на „Енергийна финансова група“ АД/, на същото основание при наличие на един правопораждащ факт е налице влязло в сила решение, което предхожда атакуваното и установява коренно противоположни изводи на правораздавателната институция, постановила това решение, с тези на съда, постановил атакуваното в настоящото производство и в този смисъл двете решения си противоречат. Решението, на което противоречи решението на Софийски апелативен съд по т. дело № 1049/2022 г., чиято отмяна се иска, е решение от 06.09.2018 г. по дело № 20351/МНМ на Арбитражния съд при Международната търговска камара, Париж със страни „УорлиП. Н. С. ЕАД - праводател на ищеца в настоящото производство, и „Национална електрическа компания“ ЕАД - ответник в производството. Молбата за отмяна на посоченото арбитражно решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е отхвърлена с решение № 91 от 26.07.2019 г. по т. дело № 251/2019 г. на ВКС, ТК, II отделение. Молителят поддържа становище, че същественият правен въпрос, който се явява част от предмета на делото и е въведен именно от ответника в двете производства - „Национална електрическа компания“ ЕАД, е свързан с правоотношенията, на които ищците в двете производства /арбитражното и исковото/ основават исковете си, възникнали по силата на договор № 1-455-05 от 31.01.2005 г. и неговите последващи изменения, и въвежда преценката за нищожността на тези изменения, установяващи правоотношенията между страните в производствата. Този основен въпрос е свързан с правопораждащия факт - основния договор и споразуменията между страните. Молителят твърди, че в мотивите на въззивното решение въззивният съд е приел, че спорното право не е налице поради нищожност на правопораждащия факт, а в арбитражното решение съставът е приел, че договорът /правопораждащият факт/ поражда правно действие и не е налице нищожност. Поддържа, че влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд е неправилно по подробно изложени в молбата за отмяна съображения.

Молителят е направил искане за отмяна на влязлото в сила въззивно решение и на основание чл. 307, ал. 3 ГПК делото да се върне на Софийски апелативен съд за ново разглеждане.

Ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД, [населено място] чрез изпълнителния директор М. Г. оспорва молбата за отмяна и прави възражение за нейната недопустимост, евентуално неоснователност по следните съображения: Молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е недопустима, тъй като молителят „Енергийна финансова група“ АД не твърди нарушаване на негови процесуални права и че той е бил лишен от правото да участва в делото, а предявява чужди права, което е недопустимо съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК. Ответникът прави и евентуално възражение за невярност на твърдението, че третото лице-помагач П. М. е било лишено от възможността да участва в касационното производство. Позовава се на мотивите на определение № 1316 от 20.05.2024 г. по т. дело № 1524/2023 г. на ВКС, ТК, II отделение и данните по делото, че третото лице-помагач на касатора - П. Б. М., е подал писмен отговор, в който развива правни доводи за основателност, както на искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за основателност на касационната жалба. Относно основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК касаторът поддържа, че кумулативните предпоставки за прилагане на отменителното основание изискват противоречие между диспозитивите на две влезли в сила съдебни решения при пълно обективно и субективно тъждество, което в случая не е налице, тъй като ВКС не разполага с правомощия да преценява правилността на арбитражното решение, за да изпълни вменените му с чл. 307, ал. 4 ГПК задължения и да отмени „неправилното решение“, защото способите за атакуване на арбитражно решение са с изчерпателен характер и се ограничават до отмяната му и прогласяването за нищожно на изрично предвидените в чл. 47, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА основания.

Третото лице-помагач П. Б. М. чрез процесуален представител адвокат Б. С. поддържа становище за допустимост на молбата за отмяна, тъй като за молителя съществува правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение, доколкото с него са отхвърлени предявените от молителя като ищец искове, и молбата за отмяна е подадена в преклузивните срокове по чл. 305, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК. Третото лице-помагач релевира доводи за основателност на молбата за отмяна на влязлото в сила въззивно решение на двете предявени основания.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение при осъществяване на преценката по чл. 307, ал. 1 ГПК намира, че молбата е подадена от заинтересована страна в процеса по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК в предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК тримесечен преклузивен срок, предвид датата на подаването й – 20.08.2024 г. и датата на влизане в сила на сила на решение № 262 от 24.04.2023 г. по т. дело № 1049/2022 г. на Софийски апелативен съд, 15 състав – 20.05.2024 г.

Във връзка с искането на молителя молбата за отмяна да се допусне до разглеждане без предварително внесена държавна такса на основание чл. 620, ал. 5 във връзка с чл. 649, ал. 6 ТЗ, настоящият съдебен състав констатира, че с решение от 28.08.2018 г. по т. дело № 1907/2017 г. на СГС, ТО, VI-2 състав е обявена неплатежоспособността на „Енергийна финансова група“ АД и е открито производство по несъстоятелност на дружеството, а с решение № 1717 от 10.10.2019 г. по същото дело на основание чл. 710 и чл. 711 ТЗ „Енергийна финансова група“ АД е обявено в несъстоятелност, прекратена е търговската му дейност, наложени са обща възбрана и запор върху имуществото му и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество. Настоящият състав, като взе предвид размера на дължимата държавна такса и обстоятелството, че дружеството – молител е обявено в несъстоятелност и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, намира, че задължението за предварително внасяне на държавна такса по молбата за отмяна е изключително затруднително за молителя и може да се определи като препятстващо достъпа му до правосъдие. В конкретния случай задължението за предварително внасяне на държавна такса като условие за допустимост на молбата за отмяна води до нарушаване на принципа на ефективност по чл. 4, пар. 3 от Договора за ЕС, тъй като националните процесуални разпоредби във връзка с дължимите такси правят невъзможно или прекомерно трудно упражняване на правата на молителя /решение от 22.12.2010 г. по дело С-279/09, ECLI:EU:C:2010:811 на СЕС и решение от 04.10.2018 г. по дело С-571/16, ECLI:EU:C:2018:807 на СЕС/. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение № 524 от 30.07.2019 г. по ч. т. дело № 908/2019 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 187 от 23.09.2020 г. по т. дело № 2387/2018 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 54 от 03.04.2017 г. по т. дело № 156/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 60455 от 07.12.2021 г. по ч. т. дело № 2326/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 350 от 23.09.2020 г. по ч. т. дело № 1206/2020 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. Поради това делото следва да се докладва на председателя на Второ отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до разглеждане молбата на „Енергийна финансова група“ АД за отмяна на влязло в сила решение № 262 от 24.04.2023 г. по т. дело № 1049/2022 г. на Софийски апелативен съд, 15 състав.

Делото да се докладва на председателя на Второ отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.