Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК/, подадена от процесуалния й представител юрк. М. Б против решение № 7992 от 30.06.2016г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 7456/2014г. С обжалвания съдебен акт е отменено решение № 506 от 08.05.2013г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 996/2012г. в оспорената част, в която е установено, че [фирма] е извършило нарушение на чл. 21 от ЗЗК изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара по снабдяване (продажба) с електрическа енергия на потребители, която може да предотврати, ограничи или нарушени конкуренцията и да засегне интересите на потребителите и е наложена имуществена санкция в размер на 1 687 484 лева и спорът е решен по същество като е установено, че не е извършено нарушение на чл. 21 от ЗЗК от страна на [фирма] и комисията е осъдена за разноски.

В касационната жалба са изложени доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила са за немотивираност на съдебния акт съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, неправилно дадена правна квалификация на производството пред тричленния състав по чл. 145 и сл. от АПК, вместо по чл. 226 АПК, събрано при новото разглеждане на делото експертно заключение в нарушение на чл. 226, ал. 2 АПК.

Твърди се и необоснованост на съдебния акт, поради противоречие в мотивите му, изразяващо се в несъответствие между приетото от съда и установеното от доказателствата по делото.

Оспорват се изводите на първостепенния съд по приложението на материалния закон и по-конкретно изводите, че [фирма] правомерно е прекъснало електроснабдяването на [фирма], [населено място], поради наличието на задължения. Счита, че за прилагането на специалния закон - ЗЗК (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА КОНКУРЕНЦИЯТА) от значение е, как предприятието с господстващо положение е осъществило своите права, след като от неговата воля зависи да бъде договорено разсрочване на задължението. Несъгласието с разсрочването е поради срока за реализирането му. Нареждане № 188/10.09.2012г. за преустановяване на електрозахранването на [фирма] не е било придружено от Приложение № 1, в което са посочени местата на потребление, чието електрозахранване предстои да се преустанови. Според касатора тези факти не са анализирани от съда от гледна точка на отношенията, регулирани от правото на конкуренцията с оглед поведението на предприятието с господстващо положение.

Искането е за отмяна на решението и да се отхвърли жалбата на [фирма]. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответниците, като се твърди, че то следва да се определи в хипотезата на административни дела без материален интерес. П.ият представител на КЗК поддържа и становище, че по отношение на разноските следва да се приложи ЗАНН по аналогия на правото и да не се присъждат такива.

Ответникът - [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. Я - Иванова оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение, по съображения подробно развити в представени по делото писмен отговор на жалбата и писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът - [фирма], чрез процесуалния си представител адв.. С оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила, по съображения, изложени в устните състезания по делото за липса на касационни основания по чл. 209 АПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е било решение № 506 от 08.05.2013г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 996/2012г. в частта му по т. 2 и т. 3, в които е установено, че [фирма] е извършило нарушение на чл. 21 от ЗЗК, изразяващо се в злоупотреба с господстващо положение на пазара по снабдяване (продажба) с електрическа енергия на потребители, която може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите и е наложена имуществена санкция в размер на 1 687 484 лева.

Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 7491/03.06.2014г., постановено по адм. дело № 3664/2014г. петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия е отменил решение № 1008/27.01.2014г. на Върховния административен съд, четвърто отделение в посочената част и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението на първата инстанция е обезсилено в частта, в която не е установено нарушение на чл. 21 от ЗЗК по отношение на [фирма] /т. 1 от решение № 506 от 08.05.2013г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК - 996/2012г./ и в тази част производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо.

С обжалвания в настоящото производство съдебен акт, първостепенният съд е отменил решението на КЗК в оспорената част относно установеното нарушение на чл. 21 от ЗЗК от [фирма] и наложената на дружеството имуществена санкция и е решил спора по същество като е установил, че предприятието не е извършило нарушение на посочената разпоредба. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от чл. 62, ал. 1 ЗЗК писмена форма и съдържание, при спазване изискванията за провеждане на административното производство, предвидени в специалния закон, но в нарушение на материалния закон - чл. 21 от ЗЗК. Изложени са мотиви, че за да е налице нарушение на забраната по чл. 21 ЗЗК за злоупотреба с господстващо положение, е необходимо да е установено кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) предприятие с господстващо положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК и 2) поведение на това предприятие, което може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията и да засегне интересите на потребителите с действия, примерно изброени в чл. 21, т. 1 - т. 5 ЗЗК.

От фактическа страна съдът е установил, че [фирма] е краен снабдител с електрическа енергия по смисъла на чл. 94а от ЗЕ за територията на С. Б. в това число и област Д. Дружеството притежава Лицензия № Л-139-11/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, за осъществяване на дейността "обществено снабдяване с електрическа енергия", в границите на лицензионната територия за срок от 35 години. По отношение на [фирма], [населено място] e установено, че е [фирма] оператор по смисъла на чл. 2 от ЗРВКУ (ЗАКОН ЗА РЕГУЛИРАНЕ НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИТЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИТЕ УСЛУГИ) (ЗРВКУ) и предоставя водоснабдителни и канализационни услуги на територията на област Д. Едноличен собственик на капитала на дружеството е Министерство на регионалното развитие и благоустройството. [фирма] купува електрическа енергия за целите на осъществяваната от него дейност от [фирма] и като такова е потребител на електрическа енергия за стопански нужди. Дружеството е присъединено към електроразпределителната мрежа на [фирма] и е ползвател на електроразпределителната мрежа, чиято експлоатация и поддръжка се осигурява от [фирма].

На основание чл. 98а от ЗЕ (ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ), съдът е приел, че крайните снабдители, в това число и [фирма], продават електрическа енергия при публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Общите условия, които регламентират отношенията между [фирма], [населено място] и [фирма] за процесния период са одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. и са публикувани на електронната страница на дружеството.

Съдът е възприел фактическата обстановка, посочена в оспорения акт и е установил, че на 14.08.2012 г. с писмо Изх. EBGS – 694/14.08.2012 г. [фирма] (понастоящем [фирма]) изпраща на [фирма], [населено място] покана – предизвестие, в която е посочен общия размер на неизплатените задължения на дружеството и е предоставен срок до 24.08.2012г. за погасяването им. Със същото писмо потребителят е предупреден, че при неплащане в срок, електроснабдяването ще бъде преустановено след 26.08.2014 г. С Писмо с Изх. РД – 02- 3405 от 24.08.2012 г., адресирано до [фирма] (сега [фирма]) и заместник – министъра на регионалното развитие и благоустройството, [фирма], [населено място] е поискало провеждане на среща с оглед обсъждане на поканата – предизвестие за забава в плащане на дължи суми за консумирана електроенергия. В това писмо дружеството посочва, че поставеният срок е невъзможен за изпълнение, поради сериозна тежест при погасяване на кредит, който в предходни години е покрил голяма част от задълженията към [фирма], намаляло потребление на вода от големи клиенти и поради високия разход на електроенергия във връзка с използвания метод за добиване на питейна вода като успоредно с изплащането на задълженията си дружеството продължава коректно да изпълнява задълженията към потребителите си.

На 04.09.2012 г. по инициатива на [фирма], [населено място] (Писмо с Изх. РД – 02- 3405 от 24.08.2012 г.) е проведена среща с представители на [фирма] и МРРБ. Представителите на [фирма] са запознати с възможните варианти за покриване на задълженията на дружеството. Един от вариантите е продажба на актив на дружеството, в рамките на около три месеца. Представителите на [фирма] не са се съгласили с предложението, поради срока за реализирането му.

С писмо от 10.09.2012 г. (изпратено по куриер) [фирма] уведомява [фирма], [населено място] за текущия размер на неизплатените задължения (3 714 195 лв.) и че на 13.09.2012 г. в 00:00 ч. започва поетапно изключване на електрозахранването към обекти на дружеството. Писмото е получено от [фирма], [населено място] на 12.09.2012 г. в 11:20 часа. Изпратени са още писмо изх. № K-EBGS-755/10.09.2012 г. и писмо изх. № K-EBGS-756/10.09.2012 г., както и Нареждане № 188/10.09.2012 г. на [фирма] за преустановяване на снабдяването. С писмо с Изх. РД- 02-3590/ 12.09.2012 г., [фирма], [населено място] уведомява Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Председателя на ДКЕВР за предстоящото преустановяване на захранването с искане за съдействие. В писмото е посочено, че дейността на дружеството, изцяло зависи от електроснабдяването, както и че силно амортизираното състояние на водоснабдителната система в града ще бъде причина за увеличаване на авариите и съответно на разходите за възстановяването им. Прекъсването на захранването с електроенергия е извършено с продължителност 24 часа, считано от 00:00 ч. на 13.09.2012 г. до 24:00 ч. на 13.09.2012 г. Последващо преустановяване на снабдяването с ел. енергия не е осъществено, тъй като на 17.09.2012 г. [фирма], [населено място] погасява част от текущите си задължения и тези по сключено споразумение за разсрочване на неизплатените задължения за предходни периоди.

При така установените факти, съдът е приел за законосъобразен извода на КЗК, че [фирма] е предприятие с господство положение по смисъла на чл. 20 от ЗЗК на пазара на снабдяване с електрическа енергия на стопански потребители, като по този начин е конкретизирал съответния пазар по смисъла на §1, т. 15 от ДР на ЗЗК, посочен в оспорения административен акт. На това основание е приел за доказан първият елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 21 ЗЗК.

По отношение на втория елемент от състава, съдът е посочил, че засегнатият от процесното поведение пазар е този на предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на територията на [община]. Изложени са мотиви, че този пазар е функционално свързан с пазара на снабдяването (продажбата) с електрическа енергия на стопанските потребители. Поради това принципно е прието, че е възможно определен участник да притежава господстващо положение на един пазар, а злоупотребата му с това положение да се прояви на друг пазар. Единственото условие е, да има причинно - следствена връзка между поведението на предприятието с господстващо положение и негативния резултат за конкуренцията и потребителите.

Въз основа на установените по делото факти съдът е приел за незаконосъобразен извода на КЗК за наличие на едностранно поведение на [фирма], което да води до антиконкурентен ефект и засягане на потребителски интереси. Този извод е мотивиран с анализ на условията, предвидени в чл. 123, ал. 1 и ал. 3 ЗЕ и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия на Е.ОН Б. П АД и конкретното поведение на предприятието при преустановяване ел. захранването на [фирма] [населено място]. Посочено е, че [фирма] е изпълнило точно задълженията си по чл. 20 от Общите условия, като е отправило изискуемото писмено предизвестие, съдържащо предупреждение, че ако в срок до 24.08.2012 г. натрупаното задължение не бъде погасено, ще последва прекъсване на снабдяването с електрическа енергия след 26.08.2012 г. Фактът, че са водени преговори за ново разсрочване на задълженията, не предполага преповтаряне на процедурата по връчване на предизвестие и определяне на нов срок за изпълнение. Според съда с преустановяването на електрозахранването на „ВиК“, [населено място], предприятието е упражнило едно свое законово право съгласно чл. 123 от ЗЕ, като е провело редовно процедурата за преустановяване на електрозахранването на [фирма], разписана с Общи условия, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г., поради което поведението на дружеството не може да бъде определено като злоупотреба с господстващо положение.

С тези мотиви решението на КЗК в оспорените части е отменено като незаконосъобразно и вместо него е поставено друго, с което е установено, че [фирма] не е извършило нарушение на чл. 21 от ЗЗК.

Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна.

Възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. Непосочване на разпоредбата на чл. 226 от АПК при определяне правната квалификация на производството пред тричленния състав на Върховния административен съд не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Действително производството е образувано след връщане на делото за ново разглеждане от касационното инстанция, но в случая от значение е обстоятелството, че атакуваното решение е постановено в първоинстанционно производство по оспорване на индивидуални административни актове, каквито са указанията, дадени в мотивите на отменителното решение на Върховния административен съд по адм. дело № 3664/2014 г.

Неоснователен е и доводът за нарушение на чл. 226, ал. 2 от АПК при събиране на заключение на вещо лице. Приетото по делото заключение на вещото лице касае размера на наложената имуществена санкция, докато основанието за материална незаконосъобразност на решението на КЗК е липса на нарушение по чл. 21 от АПК. В това отношение са основателни доводите на ответниците, че експертното заключение не е послужило като основание за отмяна на административния акт и не представлява касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение.

Неоснователни са и доводите за необоснованост на съдебния акт. Съдът е изложил мотиви по релевантните за спора факти и по предпоставките за приложение на чл. 21 от ЗЗК. Фактическите и правните му изводи съответстват на логическите правила.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

[фирма]

[фирма]

[фирма]

[фирма]

[фирма]

[фирма]

[фирма]

[фирма]

[населено място]

[фирма]

[фирма]

[ЮЛ]