Производство по реда на глава десета раздел първи "Оспорване на индивидуални административни актове" от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 194б, ал. 5 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/.
Образувано е по жалба от В. С. К. с адрес [населено място], чрез процесуален представител адвокат Н. Л и преупълномощен адвокат Г. Г - л. 9 и л. 625 срещу решения на Висш съдебен съвет/ВСС/, приети по т. 13 от дневния ред на заседание, проведено на 31.03.2016г. засягащи конкурса за преместване на длъжност "съдия" в Административен съд София град, Административен съд Пловдив и Административен съд Благоевград. Поддържа, че решенията противоречат на материалния закон, издадени са в нарушение на формата на акта, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона. Съображенията са, че по време на процедурата на протичане на конкурса е било висящо съдебно производство с предмет спор между нея е ВСС относно отказ на ВСС да извърши атестиране по повод участието й в конкурса. Това е процесуално нарушение отразило се на оспорените решения и нарушило правото й на участие в конкурса. На второ място в ЗСВ не е определена тежестта на атестационната оценка оценка - чл. 192, ал. 1 ЗСВ / в приложимата редакция/ и при липса на съотношение между тази оценка и оценката от събеседването няма мотиви как е формирана общата оценка от конкурсната комисия. При липса на атестационна оценка и липса на уредба тя да има математически израз "0" е следвало класирането да бъде извършено при оценка само от събеседването 5.98 с която може да конкурира за място в АССГ. Преценката на Правилата за провеждане на конкурси за малдши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и за преместване на съдии, прокурори и следователи е че са вътрешни правила по чл. 13 АПК и се преценяват с оглед конкретните доводи за незаконосъобразност на актове и действия основани на тях.
Съображения в същия смисъл са развити и в становище на л. 628 от делото.
Ответникът, Висш съдебен съвет, Съдииска колегия чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид - л. 630 от делото.
Заинтересованата страна, Г. Б. Т. взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмено становище - л. 650 от делото, към което прилага влезли в сила решения на ВАС по адм. дело № 11295/2015 г. - тричленен състав и по адм. дело № 5039/2016г. - петчленен състав.
Заинтересованата страна, М. И. Н., чрез процесуален представител адвокат Еленески - пълномощно на л. 627, взема становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна, Д. И. Г. не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна, В. С. В. чрез процесуални представители адвокати [ЮЛ] от адвокатско дружество [ЮЛ] с адрес [населено място] взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен оттговор на л. - 662 от делото.
Заинтересованата страна С. В. К.-М., взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в писмен вид - л. 644 от делото.
Заинтересованата страна, И. Т. П. взема становище за носнователност на жалбата и по съображения изложени в писмен вид от процесуален представител адвокат Везенков на л. 638 от делото - пълномощно на л. 642.
Заинтересованата страна, З. Ю. К. - Д. не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна, Д. М. П. не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна, Е. Б. С. взема становище чрез процесуален представител адвокат Еленски - пълномощно на л. 626 за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна, Н. И. Н. не се представлява и не взема становище по жалбата.
Заинтересованата страна, Р. Е. К. - Д. не се представлява и не взема становище по жалбата.
Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
По делото е безспорно, че жалбоподателаката е участник в конкурс за повишаване и преместване в длъжност за заемане на 15 броя свободни длъжности "съдия" в административните съдилища, обявен с решение на ВСС по протокол № 35/18.06.2015г. /обн. ДВ Бр. 50/03.07.2015г./. Заявените от нея желания за заемане на длъжността е за Административен съд София град, Административен съд Пловдив и Административен съд - Благоевград. Безспорно, а и се установява от приложената преписка л. 93, че оценката от събеседването й е 5.96, отразено е, че няма атестация, поради което цифровата оценка от периодичното атестиране е приета 0.00 и при средноаритметична стойност между двете оценки съгласно правилата на ВСС по чл. 40 крайната оценка е определена на 2.98. С тази оценка В. С. се е класирала без възможност за заемане на заявените длъжности в административните съдилища.
При тази фактическа обстановка се спори на първо масто относно това дали е следвало да продължи конкурсната процедура при висящ спор в съда относно нейното атестиране. По делото са приложени и са служебно известни решенията по адм. дела № 11295/2015г. - тричленен състав и адм дело № 5039/2016г. на петчленен състав на ВАС с които се отхвърля жалба на В. С. К. срещу решение по т. 40 на протокол № 44 от 30.07.2015г. с което ВСС е оставил без уважение предложението на административния ръководител за откриване на процедура по нейното атестиране. С тези решения въпросът е разрешен като за нея няма задължение и не е нарушение на закона от страна на ВСС за атестирането й по повод участието й в конкурсна процедура включително и настоящата. Дали е налице процесуално нарушение - провеждане на конкурс при висящо съдебно производство е правен извод основан на действителните негативни последици каквито не се констатират. Дори да се приеме, че има формално нарушение на административния процес в крайна сметка, то не се отразява на участието и класирането на участника поради което не е фактическо и правно основание относимо кэъм законосъобразността на обжалваните решения на ВСС. При това положение тя е участник без атестация и се поставя следващия въпрос как този факт следва да се отрази на нейното оценяване и класиране. В случая намират приложение Правилата на ВСС за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и преместване на съдии, прокурори и следователи. В чл. 40, ал. 2 от тези правила е посочено, че резултатите от последното периодично атестиране се приравняват на цифрови оценки като не е предвидена хипотеза за липса на каквото и да било атестиране. При съпоставяне с разпоредбата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ в приложимата редакция при определяне на резултата на всеки кандидат се вземат предвид оценката от събеседването и резултатите от проведените до момента периодични атестирания, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества. Съгласно чл. 40, ал. 4 от Правилата общата оценка на кандидата се формира като средноаритметична от оценката от събеседването, плюс оценката от атестирането. Разрешението на спорния въпрос относно оценяването и класирането на жалбоподателката направено от ВСС е законосъобразно с оглед приложимата законова уредба и вътрешни правила. Единият от вариантите е да не се допуска до участие в конкурс кандидат който няма атестация/няма законови предпоставки да му бъде извършена атестация към момента на заявлението му за участие/. Такава е разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ЗСВ която предвижда атестиране и оценка. Такова е разрешението в момента въведено с последващото изменение на разпоредби на ЗСВ - чл. 191, вр. с чл. 189 от ЗСВ. Това разрешение обаче, при липса на забрана за участие в конкурса е неблагоприятно за участника поради което правилно жалбоподателката е била допусната в конкурса. Другият вариант е да не се взема предвид липсата на атестационна оценка и общата оценка да е равна на оценката от събеседването 5.96 и класирането да се извърши според нея каквито са доводите на жалбоподателката. Това разрешение обаче засяга равнопоставеността на участниците в конкурса тъй като тези работили и атестирани се поставят в зависимост от резултатите от работата си /каквато е целта на атестацията/ и което е допълнителен критери и тежест какъвто за жалбоподателката не се прилага, следва да се приложи съгласно законовата разпоредба на чл. 192, ал. 1 ЗСВ да се вземе предвид атестирането. Поставя се въпросът как да бъде извършено това като не се посочва в закона съотношението между оценките от атестирането и от събеседването, а в правилата се приема средно аритметична стойност между двете и при липса на хипотеза за липса на атестация. При така поставените фактически и правни въпроси следва да се приеме, че разрешението направено от ВСС в случая в най пълна степен е съответно на принципите на ЗСВ и АПК - глава втора, поради което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото са основателни исканията за разноски от страна на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, от заинтересованата страна В. В. - 960 лева и от И. П. в размер на 600 лева.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК ВАС шесто отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба от В. С. К. с адрес [населено място] срещу решения на Висшия съдебен съвет/ВСС/, приети по т. 13 от дневния ред на заседание проведено на 31.03.2016г. засягащи конкурса за преместване на длъжност "съдия" в Административен съд София град, Административен съд Пловдив и Административен съд Благоевград обявен с решение на ВСС по протокол № 35/18.06.2015г. /обн. ДВ Бр. 50/03.07.2015г./.
ОСЪЖДА В. С. К. да заплати в полза на Висшия съдебен съвет /Съдииска колегия/ сумата от 300/триста лева/ юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА В. С. К. да заплати в полза на В. С. В. сумата от 960/деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за един адвокат от адвокатско дружество.
Осъжъда В. С. К. да заплати в полза на И. Й. П. сумата от 600 /шестотин/ лева представаляваща адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.