Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.

Образувано е по искане на С. Р. Е., от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 954/23.02.2015 г. по адм. дело №7283/2014 г. на Административен съд София-град, на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Към искането е приложено като ново писмено доказателство писмо изх.№38-001135/28.10.2015 г. на С. Р здравна инспекция /РЗИ/ и Заповед №РД-09-325/04.04.2000 г. на министъра на здравеопазването с приложение.

Ответникът: началника на РДНСК - ЮЗР, [населено място], чрез пълномощника му - юрисконсулт Пенелова, оспорва искането за отмяна, като недопустимо, респ. като неоснователно.Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците: И. И. С. и М. Н. С., чрез пълномощника ми - адв.. Д, оспорват искането за отмяна като неоснователно. Претендират присъждането на разноски.

Ответникът: главния архитект на р-н "И.", при [община], редовно призован не се явява и не се представлява.

От пълномощника на искателя - адв.. Г, е направено възражение за прекомерност на претендираните от ответниците разноски за това производство.

Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустима като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Производството по чл. 237 и сл. от АПК, във връзка с чл. 239, т. 1 от АПК, представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение, при изброените в последната разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните.

Нови обстоятелства могат да бъдат само юридически или доказателствени факти, относими към спорното право, които са съществували към момента на разглеждане на делото, но не са били известни на страните, поради което и не са могли да бъдат посочени от тях до приключването му в редовните инстанции/я....