Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 187, ал. 1 и чл. 193, ал. 7 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба на К. Д. К. – Г. – съдия в Административен съд – Хасково срещу решения на Висшия съдебен съвет по т. 13.10.1, т. 13.13 и т. 13.17 от протокол № 16 от 31.03.2016 г., с които: на основание чл. 160 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) във вр. с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ се повишава Д. С. М. – Б. – съдия в Районен съд – [населено място] в длъжност „съдия“ в Административен съд – С. З с ранг „съдия в АС“, считано от датата на встъпване в длъжност; на основание чл. 160 във вр. с чл. 193, ал. 3 от ЗСВ се повишава С. К. М. – съдия в Районен съд - Карлово в длъжност „съдия“ в Административен съд отм. а Загора с ранг „съдия в ОС“, считано от датата на встъпване в длъжност; не премества К. Д. К. – Г. – съдия в Административен съд – Хасково в длъжност „съдия“ в Административен съд – С. З, поради попълване на местата. Жалбоподателката развива съображения, че оспорените решения са незаконосъобразни, тъй като са приети при съществено нарушение на материалните и процесуални административноправни разпоредби, както и в противоречие с целта на закона, поради което процедурата по провеждането на конкурса е опорочена. Счита, че са нарушени принципа за равенство на страните по чл. 8, ал. 2 от АПК и принципа на последователност и предвидимост по чл. 13 от АПК. Твърди се, че въпреки предварително огласените критерии по чл. 192 от ЗСВ и чл. 40 от Правилата за провеждане на конкурси за младши съдии и младши прокурори, за първоначално назначаване и за повишаване в длъжност и...