Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).

Образувано е по жалба на С. А. М. (Said Ali Mohamed), гражданин на Ирак, чрез процесуалния му представител адв. В. И. от САК, срещу заповед № ЗДМ-621/02.12.2013 г. на директора на дирекция „Миграция”, в частта, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “експулсиране“. В жалбата се поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като се твърди, че жалбоподателят страда от тежко заболяване, а наред с това се посочва, че отглежда сам малолетното си дете. Твърди се, че е изтърпял наказание лишаване от свобода, поради нелегално преминаване на българската граница. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед.

Ответникът - директорът на дирекция „Миграция”, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, седмо отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че в предложение рег. № ХМ-15415/02.12.2013 г. от началник отдел „Противодействие на незаконната миграция“, утвърдено от директора на дирекция Миграция, е посочено, че на 02.12.2013 г. от Затвора град София ще бъде освободен поради изтърпяване наказание лишаване от свобода иракският гражданин С. А. М., осъден на 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 776/2012 г. по описа на Районен съд – Свиленград и на 6 месеца лишаване от свобода по НОХД № 454/2013 г. по описа на Районен съд Русе за престъпления по чл. 279, ал. 2 от НК. В предложението се посочва, че лицето не разполага с валиден документ за пътуване. Предвид обстоятелството, че чужденецът е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на...