О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 870

[населено място], 16.11.2016г.ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

след като разгледа, докладваното от съдията Костова т. д. № 1362 /2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Обжалвано е решение № 2329 от 26.11.2015 г., постановено по гр. дело № 1797 /2015г. на Софийски апелативен съд, гр. колегия - Х състав, допълнено с решение № 604 от 31.03.2016 г., с което е отменено първоинстанционното решение от 29.12.2014 г. по гр. д. № 606/ 2014 г. на СГС и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът на А. А. Т. срещу ЗД [фирма], [населено място] за сумата от 68684 лева, представляваща застрахователно обезщетение за кражба на МПС, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2014г. до окончателното заплащане на сумата.

В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответникът по жалбата в писмен отговор на касационната жалба поддържа становище за не допускане на обжалваното решение до касационен контрол. Претендира разноски по списък в размер на 4000 лв.- адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено с договор за правна помощ и сътрудничество от 11.03.2015 г..

Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на...