Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на синдика на [фирма]-в открито производство по несъстоятелност срещу решение № 295 от 20.11.2015 г. по в. т.д. № 218/2015 г. на Апелативен съд - Велико Т., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 366 от 25.06.2014 г. по т. д. № 96/2014 г. на ОС-В. Т. В ЧАСТТА, с която след уважаване на иска на касатора по чл. 647 ал. 1, т. 4 ТЗ срещу [фирма] и [фирма]-гр.М., РФ и обявяване за относително недействителна по отношение на масата на несъстоятелността на сключен договор за ипотека по нот. акт №76 т.ІІ, рег. № 7444 н. д. № 244/2013 на нотариус М. с район на действие-СРС е постановен отказ от заличаването на самата ипотека.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост на въззивното решение

В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи наличие на основанията по чл. 280 ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В допълнително молба се обосновава наличието на основанието по чл. 280 ал. 1, т. 2 ГПК.

Ответниците по касация не изпращат отговор на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.

За да постанови обжалваното пред него решение В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение, В ЧАСТТА, с която след уважаване на иска на касатора по чл. 647 ал. 1, т. 4 ТЗ за обявяване за относително недействителна по отношение на масата на несъстоятелността на сключен договор за ипотека по нот. акт №76 т.ІІ, рег. № 7444 н. д. № 244/2013 на нотариус М. с район на действие-СРС е постановен отказ от заличаването на самата ипотека, въззивният съд е изложил следните правни съображения:

Разпоредбата на чл. 179 ал. 1 ЗЗД урежда като основание за заличаване на ипотека и влязлото в сила съдебно решение, но само за случаите, когато по исков ред се установява, че самият договор за ипотека е нищожен– самото ипотечно право не е възникнало или е било погасено или е че обезпеченото с ипотека вземане не съществува. Следователно липсва основание за заличаването на самата ипотека при уважаване на иск на синдика по чл. 647 ал. 1, т. 4 ТЗ за относителна недействителност спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността на самия договор за ипотека върху имот на неплатежоспособния длъжник – реално задължено лице по договора за ипотека за обезпечаване на задължение на трето лице към [фирма], доколкото уважаването на този иск не засяга нито съществуването на самото обезпечено задължение на третото лице към банката-кредитор, нито съществуването на ипотечното право в отношенията на страните по договора за кредит.

В изложенията по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи като обуславящ изхода по спора правен въпрос: следва ли при прогласяването на нищожността на договора за учредяване на атакуваното реално обезпечение -ипотека да се постанови и заличаването на последната. Сочи се противоречие на обжалваното решение с посоченото решение Р №340/31.05.2014 г. по в. т.д. № 118/2014 г. на АС-Пловдив.

При преценката на посочения от касатора правен въпрос относно наличие на качеството му да е от значение за изхода на спора следва да се има в предвид, че така формулираният от касатора въпрос не съответства на спора, разрешен с обжалваното въззивно решение. Съдът е бил сезиран със спор по предявен отменителен иск на синдика по чл. 647 ал. 1 ТЗ, а не с иск за прогласяването на нищожността на договора за учредяване на ипотека. Следователно, отговорът на посочения от самия касатор в изложението по чл. 284 ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос не би довел до различен изход на конкретния правен спор, тъй като така, както е формулиран се явява ирелевантен за него. Следователно не е налице първата предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 1 ГПК-наличие на формулиран от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретния спор, който да е годен за дискреция по допълнителните критерии в т. 1-3 на същия законов текст.

От изложеното следва, че няма основание за допускане на касационно обжалване.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 295 от 20.11.2015 г. по в. т.д. № 218/2015 г. на Апелативен съд - Велико Т. в обжалваната част.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: