О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 252

София, 14.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 4630/2016 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производство е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Делото е образувано по молба т. н. „частна жалба“ с вх. № 7875 от 05.08.2016 г., уточнена с молби вх. № 2016/28.09.2016 г. и вх. № 2020/29.09.2016 г., подадени от Р. А. Ч. и Г. П. Ч. от [населено място] за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязло в сила решение № 168/30.12.2013 г., постановено по гр. д. № 77/2011 г. на Златоградския районен съд поради противоречие с влязло в сила решение № 57 от 31.03.2010 г., постановено по гр. д. № 6 /2010 г. по описа на същия съд.

Молителите твърдят, че решението е постановено по недопустим и неправилно заведен иск, тъй като между същите страни с един и същи предмет на делото има приключило и влязло в сила решение № 57/31.10.2010 г., постановено по гр. д. № 6/2010 г. на Златоградския районен съд, потвърдено с решение № 197/12.07.2010 г., постановено по гр. д. № 285/2010 г. на Смолянския окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Р. М. П. срещу Г. П. Ч. и Р. Ч. с правно основание чл. 76 ЗС, както и че са налице неверни свидетелски показания, налице са нови обстоятелства и доказателства от значение за изхода на делото.

Ответникът Р. М. П. твърди, че молбата за отмяна не е подадена в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК, както и че...