О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 850

гр. С., 11, 11, 2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРАЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т. д. № 858 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. П. Д. срещу въззивно решение № 16717 от 02. 09. 2014 г., постановено по гр. д. № 9196 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, II „Г“ въззивен състав, с което е потвърдено първоинстанционно решение на Софийски районен съд по гр. д. № 21314/2011 г., с което на свой ред е признато за установено на основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 535 от ТЗ, че касаторът дължи на Х. Ц. Я. сумата 20000 лв. по запис на заповед от 29. 11. 2010 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3544/2011 г. на СРС, със законните последици.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационно основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, като се претендира неправилно разпределяне от съдилищата на доказателствената тежест относно релевантните за основателността на иска обстоятелства между страните по делото, иска се отмяната на въззивното решение и постановяване на друго такова по спора, с което предявеният срещу касатора иск да бъде отхвърлен. В края на касационната жалба се съдържа нерелевиран до момента пред инстанциите по...